Европейската комисия дава България на Съда на Европейския съюз затова, че не е свързала търговския си регистър със Системата за взаимно свързване на търговските регистри (BRIS). Крайният срок за България да направи това бе 8 юни 2017 г.
Повече от 4 години след изтичането на този срок и въпреки многократните призиви от страна на ЕК, България все още не е свързана със системата. В резултат на това нито една от функциите на BRIS не е налична по отношение на българските дружества. Това затруднява получаването на съответната информация за българските дружества за гражданите, дружествата и специалистите от ЕС, обяснява ЕК. И допълва, че без BRIS търговските регистри не могат да си сътрудничат при презгранични сливания, в които участват български дружества, или при процедури, свързани с презгранични клонове на български дружества.
Несвързването на системите беше един от мотивите за освобождаването на директора на Агенцията по вписвания Габриела Козарева преди месец. Това стана след проверка на инспектора на министъра на правосъдието и одит. "Някои от констатираните в Агенцията нарушения са нарастване на броя на необработените годишни финансови отчети, като от началото на 2017 г., когато те са били около 350 хил., а към момента достигат почти 1 милион. Европейската комисия е започнала процедура за нарушение и неизпълнение за свързването на Търговския регистър към т. нар. система БРИС, което е трябвало да стане преди четири години. Забавило се е и създаването на Регистъра за овластяването и пълномощията", обяви при смяната на Козарева правосъдният министър Янаки Стоилов.
BRIS улеснява достъпа на обществеността до информация за дружествата от ЕС и гарантира, че всички търговски регистри в ЕС могат да обменят информация помежду си по електронен път, по безопасен и сигурен начин, във връзка с презгранични сливания и чуждестранни клонове, обяснява ЕК. В дългосрочен план целта е да се повиши доверието в единния пазар чрез повишаване на прозрачността и предоставяне на актуална информация, като същевременно се намали ненужната тежест за дружествата.
През юни 2021 г. Янаки Стоилов е информирал комисаря по правосъдие Дидие Рейндерс за предприеманите действия за преодоляване на натрупаното от 2017 г. насам закъснение, обяви министерството, след като ЕК разпространи съобщението за старта на делото. Според него вече е сключен и се изпълнява договор за осигуряване на оперативна съвместимост за обмен на данни между информационната система на търговския регистър и Европейската централна платформа и предоставяне на информация за действителни собственици. Софтуерът ще бъде готов до края на годината. Очаква се през януари 2022 г. да бъдат проведени задължителните интеграционни тестове за свързване на българския регистър с европейските регистри. "При успешно завършване на тези дейности, това ще бъде изтъкнато като основание за прекратяване на процедурата", изтъква МП.
ДРУГИ РЕШЕНИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
Еврокомисията прие още няколко решения срещу несъответствия между европейските правила и поведението на България. Две от тях са във вид на мотивирани становища, които са последните етапи преди даване на съд. Държавата има два месеца да отговори и ако поправителните мерки бъдат недостатъчни, ще се изложи на риск проблемните досиета да бъдат предадени от Брюксел на Съда на ЕС в Люксембург.
Едното мотивирано становище е за некоректното транспониране на Директива 2009/12/EC за летищните такси на Софийското летище. Определянето им трябвало да спазва принципа на прозрачност, консултация с авиопревозвачите и недискриминация. Държавата е трябвало да определи независим орган, който да решава споровете за таксите между летищата и техните клиенти.
Второто мотивирано становище е за предотвратяването на големи инциденти с опасни субстанции съгласно Директива 2012/18/EU (the Seveso III Directive). Тя се прилага пой отношение на 12 000 промишлени инсталации в ЕС и всички са длъжни да сведат до минимум риска от замърсяване на околната среда. Това са съоръжения в химическата и петролната индустрия и в складовете за горива на търговците на едро. България вече е била предупредена през юли 2020 г. и е обещала да поправи националното си законодателство, но и досега не е изпълнила ангажимента си. Тя не е дефинирала правилно как да се инспектират тези инсталации.
ЕК отправи днес и три официални предупреждения, които са първи етап в наказателна процедура. Едното е за неизпълнение на съдебно решение за закриване и рециклиране на сметищата. Съгласно Директива 1999/31/EC те тряваше да са престанали да функционират най-късно на 16 юли 2009 г. През 2015 г. Съдът на ЕС установи, че България не е спазила срока. Към този момент 113 сметища все още са били използвани. Държавата обеща да ги закрие окончателно до 2017 г., но 43 от тях още не са напълно затворени и рециклирани. Затова ЕК изпраща предупреждение, че България не само не е спазила директивата, но и не е изпълнила решението на Съда на ЕС. Това може да бъде основание за нова съдебна процедура срещу нея с евентуални финансови санкции, предупреждава Брюксел, който очаква отговор от властите до два месеца.
Второто предупредително писмо е за непълно прилагане на Директивата за командированите работници (2014/67/EU). Адресат е не само България, но и още 23 държави. Брюксел преценява, че те не са транспонирали правилно директивата и не защитават достатъчно правата на работниците срещу техните работодатели.
Третото писмо е само до България и я предупреждава да спре неевропейската практика да изисква от професионалните шофьори да представят сертификат за психично здраве като добавка към тяхната шофьорска книжка. По този въпрос тя е нарушила две директиви (Directive 2006/126/EC и Directive 2003/59/EC), като е поставила своите шофьори в условия на неравностойна конкуренция.
