България губи поредно дело в Страсбург и ще трябва да плати 12 500 евро обезщетение заради нарушено право на справедлив процес. Причината е парадоксален случай, в който двама ищци печелят дело срещу община Пловдив, но присъденото им обезщетение е по-малко с 26 хил. лв. от таксите, които са заставени да платят.
Делото пред Европейския съд по правата на човека е заведено от съпруга и дъщерята на жена от Пловдив, която загива през август 1998 г., след като върху нея пада клон.
Преди да стигнат до Страсбург, през 2003 г. двамата завеждат дело срещу общината по Закона за отговорността на държавата и претендират за 2 млн. лв. неимуществени вреди. Казусът се разхожда между инстанциите години наред, като в крайна сметка през 2010 г. на наследниците на загиналата жена окончателно е присъдено обезщетение от общо 100 хил. лв. Съдът обаче преквалифицира иска им – от такъв по Закона за отговорността на държавата в иск за непозволено увреждане по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Натоварва ги и с 4% държавна такса върху отхвърлената част от претенцията им, което прави 126 хил. лв. Т.е. съдът признава, че те имат право на обезщетение, но таксите, с които ги натоварва, надхвърлят неговия размер.
Докато тече делото, Законът за отговорността на държавата е променен и вече гласи, че ищците не внасят държавна такса върху отхвърлената част от иска, а дължат само разноски по делото. Дори и да се приеме, че искът е по ЗЗД, няма нормативен акт, който да допуска осъждане за заплащане на държава такса върху отхвърлената част от иска, пише в жалбата до Страсбург адвокатите Снежана Стефанова и Михаил Екимджиев. Те настояват още, че когато е преквалифицирал делото, съдът е трябвало да остави исковата молба без движение до внасяне на дължимата държавна такса. "Решението на Пловдивския апелативен съд, с което ищците са осъдени да заплатят последваща държавна такса, е произволно, тъй като държавната такса за разглеждане на исковете по ЗЗД е първоначална, а не последваща", се казва още в жалбата.
В крайна сметка заради натрупаните лихви общината плаща на двамата 267 868 лв., а те дават на държавата 146 743 лв., т.е. от полученото им остават 121 125 лв.
В решението си съдът в Страсбург пише, че размерът на таксите, оценен в светлината на конкретния случай, включително възможността на жалбоподателя да ги плати, и фазата на производството, на която са наложени, е от съществено значение при определянето дали е нарушено правото на достъп до съд.
Напомня се и че прекомерното натоварване с такси по дела срещу държавата не трябва да води до парадокса тя да отнема с едната ръка това, което е присъдила с другата. В конкретния случай е станало точно това - таксите, начислени на жалбоподателите, са по-високи от присъдените от националните съдилища обезщетения. Лихвите значително увеличават действителното обезщетение, получено от жалбоподателите, и намаляват съотношението спрямо съдебните такси, но тяхната цел е да компенсират забавянето на плащането, обяснява още Страсбург.
Освен обезщетението от 12 500 евро държавата трябва да плати и 2184 евро разноски. Докато чака решението на Страсбург съпругът на загиналата жена умира, но дъщеря му продължава делото и от негово име.
