Въпреки заявките на бизнеса, че вече внася работници от Бангладеш и Непал, идващите у нас чужденци от трети страни с цел работа продължават официално да бъдат твърде малък брой - под 5000 за 2022 г. Още по-малко са висококвалифицираните специалисти, които внасяме със "синя карта" - макар да се увеличават в пъти за последните години, те са едва 922 души за 2022 г.
Това показва проверка на "Сега" в статистиката на НСИ за пребиваващите в България хора от държави извън ЕС. В данните най-вероятно не участват украинците, които дойдоха на голяма вълна след началото на войната през 2022 г., но по друг единен европейски статут за временна закрила.
Семейните причини остават водеща причина за установяване на чужденци от трети страни у нас, а работата е на второ място. 5345 души са дошли в България през 2022 г. по семейни причини, показват данните на НСИ. 4621 души са получили разрешение за пребиваване у нас с цел работа. Въпреки че медицинските ни университети изглеждат пълни със студенти от Азия, броят на получените разрешения за пребиваване с цел образование и обучение са 1923.
Най-желаните имигранти - високоспециализираните кадри, за които има специални условия със "синя карта", са най-малко. През 2022 г. 1119 души са получили такова разрешение за работа у нас, като от тях 922 идват за първи път в България (при останалите става дума за подновяване на синята карта). Това все пак е двойно повече в сравнение с 2021 г., когато сините карти са били едва 446.
Като цяло легално пребиваващите чужденци от трети страни у нас са около 60 000 и в сравнение с 2021 г. даже намаляват, според данните за 2022 г. 57 511 души притежават разрешение за дългосрочно и постоянно пребиваване у нас - с около 2000 по-малко в сравнение с 2021 г. Все пак в сравнение с 2019 г. увеличението е значително - тогава са били 45 236 души.
Имигрантите от трети страни влязоха във фокуса на общественото внимание на два пъти в последните дни. Първо работодатели обявиха, че вече гледат към Бангладеш и Непал - традиционни резервоари на евтина работна ръка за развития свят. При това става дума за заетост не само в туризма, но и в секторите “Текстил”, “Металообработване” и “Строителство”. По-късно пък дойде и новината, че посолството на Индия е препратило към Главната инспекция по труда сигнали за лоши условия на труд, предоставени на индийци у нас. Проверката на ГИТ не установи по-неблагоприятни условия на работа и заплащане за индийците, но бяха засечени хора, полагащи нерегламентирано извънреден труд, неспазване на сроковете за изплащане на трудовите възнаграждения и др.
