Българските работодатели значително са увеличили вноса на работна ръка от държави извън ЕС, но въпреки това броят на гастролиращите у нас работници е твърде малък на фона на заявените нужди от десетки хиляди души. Само през 2024 г. в България за краткосрочна заетост са влезли 15 560 чужденци - с над 35% повече отколкото през 2023 г. Най-много работници са влезли от Турция, следвани от Киргизстан. За пръв път миналата година по-видимо е присъствието на непалците, които са на трето място по сезонна заетост. Това показва статистика на Агенцията по заетостта за сезонната заетост и някои други форми на работа за хора от трети държави, предоставена на "Сега". В тези данни не влизат чужденците, които минават през единното разрешително за пребиваване и работа, което е за по-дълъг престой и се дава от МВР.
Агенцията по заетостта съгласува работата на сезонни работници до 90 дни, лица от български произход, командировани до 90 дни. Сезонната заетост до 90 дни е най-облекчената процедура и поради това е най-популярна. През 2024 г. разрешение по тази линия са получили 10 403 чужденци, като всеки четвърти идва от Киргизстан (2709 души). Узбекистан е на второ място с дошли у нас 2151 души, а непалците са на трето място - 1328 души. Тези хора идват основно за работа в хотели и ресторанти, и в селското стопанство.
По-малко хора идват по процедурата за краткосрочна заетост до 90 дни, но тя е предпочитана от турските работници - за 2024 г. по тази линия у нас са работили 3450 души, от които 3317 са от Турция. Турските работници обаче работят основно в строителството, а не в хотелиерство и ресторантьорство.
1550 чужденци са влезли с разрешение за работа - трети вид процедура, която минава през Агенцията по заетостта. Тук също преобладават турските работници, а секторите най-често са строителство и ИТ.
Вносът на работна ръка, както личи и по повишения интерес, набра скорост в последните две години, като миналата година бележи увеличение в пъти в сравнение с това, което беше обичайно преди 2023 г. Ако сега сме успели да внесем над 15 000 работници, то през 2022 г. броят им беше 6150 души. Интересът на самите работници към България също се увеличи с влизането ни в Шенген, а веднага се появиха и проблеми с изчезнали чужденци, които заминават за по-добре платена работа в други европейски страни.
Бизнесът обаче едва ли успява да попълни нуждите си със сегашните темпове на внос. В края на годината например - от октомври до декември, са одобрени за сезонна работа 1537 чужденци от трети държави, а това е много под необходимото за зимните курорти. Само за последните три месеца на годината държавата с най-много регистрации на работници отново е Турция, но Узбекистан изпреварва Киргизстан.
СИНЯ КАРТА
Любопитна тенденция се наблюдава при друга възможност за достъп на хора от трети държави до нашия пазар на труда. Програмата за внос на високоспециализирана работна ръка от трети държави се ползва най-вече от граждани на Русия за достъп до българския пазар на труда. Това се вижда от справки на социалното министерство за издадените положителни становища за т.нар. синя карта на чужденци през изминалата година. Темата е в интересите на депутата от ПП-ДБ Мартин Димитров, който редовно попълна информацията си за този вид внос на специалисти у нас с парламентарни въпроси към социалните министри на последните четири правителства.
Синята карта е общ европейски режим за привличане на специалисти в сектори с дефицит на високообразована работна ръка. През последните години у нас бяха направени множество облекчения в изискванията, за да се отпуши процесът и да се помогне на фирмите с работници. Интересът обаче остава слаб, специалистите са основно от Русия и - малко странно - някои от тях идват, за да работят в нискоспециализирани сектори въпреки профила на програмата.
През 2024 г. у нас 1163 чужденци са получили право на продължително пребиваване и работа със синя карта, като през втората половина на годината процесът се забавя. Основно чужденците идват от Русия, Украйна, Турция, Индия, Куба, Беларус, Египет и Израел. Детайлна информация за броя чужденци от съответната държава има само за първата половина на 2024 г. - от 671 души с положително становище за синя карта за този период, 334 са от Русия. Украйна е на второ място с привлечени 65 украинци, гражданите на Турция са 55 (те вероятно работят в турски фирми), от Индия са 38. Както сме писали, България внася кубинци по линия на високоспециализираната работна ръка (30 души за първата половина на 2024 г.), а също и египтяни (24 души), граждани на Беларус (19) и Еквадор (14).
Любопитно е, че наред с информационните технологии, където разбираемо е основното търсене на специалисти, секторите, които най-често ползват режима на синя карта са търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, строителство, преработваща промишленост.
