Обширни промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт, по-известен като закона за референдумите, внесоха в парламента депутати от "Демократична България", начело с Даниела Божинова. Това е само тяхна инициатива; тепърва ще се търси подкрепа както от коалиционните им партньори от ПП, така и от формациите в управляващото мнозинство – ГЕРБ-СДС и ДПС.
С поправките се предлага олекотяване на режима, по който се приемат предложения за допитване. Например, нужните подписи за национален референдум, предложен от инициативен комитет, се намаляват от 200 000 на 100 000. А за да бъде такъв референдум задължителен за провеждане ще трябват не 400 000, а 200 000 валидни подписа на граждани. В допитванията ще могат да гласуват и граждани на Европейския съюз, когато става въпрос за местен референдум или за общо събрание на населението.
При национален референдум отпада изискването в допитването да са участвали поне толкова избиратели, колкото са гласували на последните парламентарни избори. Вместо това се предлага предложението да се смята за прието, ако е получило подкрепата на над половината от гласувалите на референдума, които трябва да възлизат на поне 30 на сто от гласувалите на последните избори за Народно събрание.
По аналогичен начин се променят изискванията и при местно допитване. Предложението ще се смята за прието при две условия – първо, ако за него са гласували над 50 на сто от участвалите в референдума избиратели; второ, ако те са поне 30 на сто от гражданите, които са се включили на последните местни избори. Досега се изискваше в референдума да са участвали поне 40 на сто от избирателите в съответната община, както и предложението да получи подкрепата на повече от половината от участвалите в допитването избиратели.
