Референдумът може да изненада неприятно инициаторите, а партиите всъщност не се интересуват от резултата. Това заяви Даниела Божинова, изпълнителен директор на "Инициатива БГ,"  в предаването на ''Сега'' ''(О)позиция''. Тя коментира предложените от "Има такъв народ'' и "Възраждане'' референдуми за президентска република и въвеждане на еврото.

По думите й хората не са питани от много време и биха участвали във вота, но неприязънта към партиите не бива да се пренася върху референдума като част от правото на гражданите пряко да решават въпроси на управлението. Всъщност от половин век насам в България не е имало национален референдум, който да реши въпроса, поради който е свикан. "Освен това правната уредба у нас дава преимущество на партиите при организиране на национално допитване", отбеляза Божинова. В Словения например гражданите имат право да прегласуват закони чрез референдум. Гражданите играят ролята на горна камара на парламента. В Словения например решиха статута на обществената телевизия, определиха пенсионната система и реорганизираха самото правителството по линия на министерствата на енергетиката и екологията. 

Тя коментира и използването на референдума като начин за мобилизиране на електората за предстоящите избори. ''Референдумът на "Възраждане" от 2018 г. с малко по-различно зададен въпрос им помогна да си създадат местни организации. Тогава те направиха подписка, която не представиха в парламента. А ИТН, изпадайки като непарламентарно представена партия, има желание да се върне в парламента и да мобилизира избиратели. Но това не е някаква специална употреба на референдумите. За нас в България е по-ново, но в държави с интензивно пряка демокарция, това е отклонение. "В малко от случаите политици там използват референдума като политически ''фейслифтинг'', заяви Божинова.

Още във видеото: какво е уникалното в българското изискване за избирателна активност за референдум, кои европейски държави се доверяват на гласа на народа и докъде се простира той.