Европейската прокуратура не може да се похвали с много дела в съда в България. Затова пък внесените са с фалстарт. Такава е ситуацията с процес за злоупотреба с еврофондове, внесен в Софийския градски съд в началото на годината. На 19 април съдия Христинка Колева прекратява съдебното производство и го връща на европрокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Нейното определение може да се атакува пред апелативния съд. Обичайно прокуратурата се възползва от това си право. Още повече, че по това конкретно дело прокурорът пледира пред градския съд, че обвинителният акт отговаря на всички законови изисквания и няма причина делото да бъде върнато.
В протокола от съдебното заседание името на делегирания европрокурор е посочено само с инициали - А. А., макар че магистратите са публични личности, а правораздаването на е анонимна дейност. От делегираните прокурори в България (магистратите, които на местна почва наблюдават делата за евроизмами) зад тези инициали може да се крие само Анна Алексова.
Съдът посочва в определението си, че в кориците на делото няма доказателства на чие име е издаден квалифицираният електронен подпис, за който се говори в обвинителния акт, и дали единствено и само подсъдимият Г. П. е имал право да работи с него. Освен това в обвинителния акт за неправомерно придобитите средства от подсъдимия прокурорът e изписал с цифри сумата от 390 027,00 лева, а словом - триста и деветдесет лева и двадесет и седем стотинки. Това води до неяснота, обяснява съдия Колева.
Според съда не е изяснено и за кого е получен кредитът за финансирането - дали за юридическото лице "Т.Д." ООД или за клона му в с. Голец, така както се твърди в обвинителния акт.
Адвокатът преди това пледира, че пропуските на прокуратурата пречат да бъде разбрано в какво точно е обвинен Г. П. и това нарушава правото му на защита. От протокола по делото се вижда още, че е обсъждано и евентуално споразумение, но защитата е държала Г. П. да бъде освободен от наказателна отговорност и наказан само административно с глоба. Според защитата деянията, които прокуратурата сочи, не са причинили имуществени вреди.
РАВНОСМЕТКА
Докладът за 2023 г. на ръководената от Лаура Кьовеши европейска прокуратура призна, че тя не е постигнала нито една присъда в България. За миналата година също така върху никакво имущество не са били наложени обезпечителни мерки - възбрани и запори, по искане на европейската прокуратура в България. Към края на февруари в съдебна фаза са 4 дела на европейската прокуратура в страната ни, се вижда още от данните.
Преди месец европрокуратурата се похвали с присъда на бизнесдама заради субсидии за автосервиз. Жената е освободена от наказателна отговорност и санкционирана административно с глоба от 3000 лв.
