Почти на финала на третия месец от годината държавното обществено осигуряване, от което зависят осигуровките, пенсиите, болничните и майчинските най-сетне има гласуван бюджет. Това е и първият от трите бюджетни закона за 2025 г., които депутатите успяха да приемат днес на второ четене след пет часа номера на "Възраждане". Имаше полезни предложения, направени между първо и второ четене, но дебати по тях не се получиха. Божидар Божанов и Асен Василев искаха прегласуване на техните идеи, защото никой не ги подкрепи, но никой не даде и аргументи срещу тях. Мнозинството обаче не допусна изненади.

От 1 април максималният осигурителен доход се увеличава от 3750 на 4130 лв. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се, земеделските стопани и тютюнопроизводителите става 1077 лв., като се изравнява с минималната заплата (досега беше 933 лв.) – тази промяна също влиза в сила от 1 април. Размерът на осигуровките се запазва, както и съотношението, в което се делят между осигурен и осигурител. За 2025 г. не се внасят вноски за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”.

Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2024 г., се осъвременяват от 1 юли с 8,6%. Със същия процент се увеличава минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която трябва да се увеличи с около 50 лв. от 580,57 лв. на 630,50 лв. С 8,6% ще се увеличи и социалната пенсия за старост, както и всички пенсии, чиито размери се изчисляват от тези две пенсии. Социалната в момента е 307,07 и би следвало да стане 333,50 лв. И след увеличението обаче получаващите минимална пенсия ще останат под линията на бедност, която е 638 лв. за тази година.

Максималната пенсия остава 3400 лв., въпреки осъвременяването на останалите пенсии и въпреки увеличението на максималния осигурителен доход.

Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица - 18,00 лв., както и максималният дневен размер – 107,14 лв. Няма да има промяна и в обезщетенията за отглеждане на дете. За отглеждане на дете до 2-годишна възраст – т.н. ниско платено майчинство, сумата остава 780 лв. Толкова ще бъде и обезщетението за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата, като тук се запазва и срокът на изплащането - два месеца.

И тази година работодателите ще плащат първите два дни на болничния, а НОИ ще се включва от третия ден – промяна, въведена миналата година. Не са предвидени и промени в условията за получаване на обезщетения. Размерът на обезщетението за временна неработоспособност ще се изчислява върху дохода от 18 календарни месеца назад, а този на обезщетението за бременност и раждане и безработица – върху дохода за 24 месеца назад. Остава в сила промяната от средата на миналата година за пресичане на схеми от типа на т.нар. френска безработица. Тя предвижда нов ред за изчисляване на обезщетението при стаж от друга държава. При него вече ще се вземат предвид доходите, получавани не само по време на последната работа, а и всички доходи в България за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването им.

Еднократната помощ при смърт на осигурено лице остава 540 лв.

Максималният месечен размер на гарантираното вземане не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати. При минимална работна заплата от 1077 лв., считано от 1 януари 2025 г., максималният месечен размер на гарантираните вземания, изплащани от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, се определя на 2692,50 лв.

ЕФЕКТ

Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2025 г. се предвижда да достигне 975,18 лв. Номиналното нарастване е 10,4 на сто при среден размер в закона за бюджета на ДОО за 2024 г. от 883,14  лв. Очаква се реален ръст на пенсиите от 7,8 на сто през 2025 г., при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 2,4 на сто за 2025 г., пише в мотивите към бюджета.

Брутният коефициент на заместване на дохода за 2025 г. се очаква да бъде 53,6 на сто, а нетният коефициент на заместване се очаква да достигне 69,0 на сто.

ПРИХОДИ И РАЗХОДИ

Приходите в ДОО са предвидени да бъдат 15,216 млрд. лв., като увеличението е с 2,332 млрд. лв. спрямо закона за бюджета на ДОО за 2024 г. Това е много далеч от необходимото за покриване на разходите, затова централният бюджет ще покрие недостига с 11,706 млрд. лв. В сравнение със закона за бюджета на ДОО за 2024 г. трансферът от централния бюджет за покриване на недостига от средства се увеличава с 669,5 млн. лв. Като процент от общите разходи на ДОО трансферът за покриване на недостига ще намалее от 45,3% през 2024 г. до 42,7% през 2025 г.

Разходите на държавното обществено осигуряване ще бъдат 27,382 млрд. лв. при 24,336 в закона за 2024 г. Те са с 2,5 млрд. лв., или с 11,6% повече спрямо закона за бюджета на ДОО за 2024 г. Разликата се дължи основно на предвидени допълнителни средства за:

• целогодишното изплащане на увеличените от 1 юли 2024 г. с 11,0 на сто  размери на пенсиите за трудова дейност, на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на обвързаните с тях минимални размери на пенсии и добавки – 1,12 млрд. лв. допълнително;

• осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 г. с 8,6%, увеличаване със същия процент на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на обвързаните с тях минимални размери на пенсии и добавки – 1,033 млрд. лв. допълнително;

• увеличение на вдовишките добавки от 26,5 на 30 на сто от пенсията на починалия съпруг/съпруга (направено през 2024 г.) – 110,0 млн. лв. допълнително;

• увеличение на броя на новоотпуснатите пенсии при недостигащ стаж (чл. 68, ал. 3) и инвалидните пенсии  – 135,0 млн. лв. допълнително;

• служебно преизчисляване от 1 април всяка година за положен осигурителен стаж след упражняване правото на пенсия – 70,0 млн. лв. допълнително;

• естествен ръст на разходите за пенсии, дължащ се на по-високите размери на новоотпуснатите пенсии в сравнение с размерите на прекратените, както и на изменението на някои пенсии от по-нисък в по-висок размер – 21,9 млн. лв. допълнително.

Поради увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране при масовата трета категория труд (чл. 68, ал. 1-2 от КСО) се очаква намаление на разходите за пенсии с около 30 млн. лв.