Опитите минималната заплата да се обвърже със средната завиха в най-неочаквана посока. На второ четене в социалната комисия депутатите приеха промени в Кодекса на труда, с които въведоха брутна минимална заплата в България. Това означава, че вместо да е основна заплата, най-ниското възнаграждение в страната вече ще включва някои допълнителния плащания като свещения клас. Решението породи предупреждения, че се задава страшен хаос, БСП драматично обяви, че догодина няма да има увеличение на най-ниското възнаграждение, а синдикатите веднага припомниха едно любимо свое мото: "Който пипа клас, пада от власт".

Ако гласуваният днес в комисия текст мине и в пленарна зала, това на практика ще направи най-ниското възнаграждение за страната различно за всеки служител според неговия стаж (заради класа). Така всяко увеличение ще е по-ниско за по-възрастните служители, чиято добавка за клас е по-висока. Минимална заплата у нас получават около 458 000 души.

Сега минималната работна заплата за страната се определя с постановление на правителството и е основна, а не брутна. Това означава, че всички допълнителни плащания - клас, транспорт, нощен труд и пр., се начисляват допълнително върху основната сума. Занапред най-малко класът ще влезе в размера, определян от правителството (предстои да се реши кои допълнителни плащания ще влязат в сумата). Така ако човек получава сега минимална заплата от 710 лв. плюс 70 лв. добавка за стаж, то едно увеличение от 140 лв. до 850 лв. би означавало само 70 лв. повече. Ако обаче е държавен служител или пък млад човек с малък стаж, увеличението ще е 140 лв. Двамата ще получат в крайна сметка една и съща сума, но за старите служители доходите всъщност ще растат по-бавно.

Предложенията да се промени същността на минималната заплата дойдоха от ГЕРБ и "Продължаваме промяната" и бяха подкрепени от всички без БСП. Присъстващите на заседанието на социалната комисия синдикалисти моментално предупредиха с протести. "Който пипа клас, пада от власт", напомни Любослав Костов от КНСБ. Мнозина експерти в залата, включително и зам.-министърът на труда проф. Емил Мингов се опитаха да предупредят, че трудно ще се определи брутна минимална заплата, защото "всеки има всякакви добавки към нея". Не помогнаха и коментарите, че става дума за подмяна на основни дефиниции в трудовото законодателство, които трябва внимателно да се обсъдят.

В хода на дебатите стана ясно, че самите вносители не са наясно какво правят. ГЕРБ например първоначално смяташе, че в брутната заплата не влиза класът, но влизат личните осигуровки, а не участват тези за работодателя. "Продължаваме промяната" разбира брутната заплата като включващата основната и всички допълнителни плащания с постоянен характер, включително класа. Това е и официалната дефиниция на брутна заплата според наредбата за структурата и организацията на работната заплата (вижте в края на текста за пълното определение). След заседанието Деница Сачева от ГЕРБ уточни, че те също ще възприемат брутната минимална заплата като включваща класа.

Искрен Арабаджиев ("Продължаваме промяната") директно обяви в залата, че са за отпадане на класа, защото той пречи да се даде шанс на младите кадри - многократно изтъкван аргумент във вечната дискусия да има или няма добавка за прослужено време към заплатата. Имаше идея дефиницията да се опише в промените, но тя отпадна в комисия и вероятно въпросът ще бъде решен в пленарна зала.

В крайна сметка комисията прие предложението на ГЕРБ-СДС брутната минимална работна заплата за страната за следващата календарна година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за предходната година. В пленарната зала обаче ще се гласуват отново и другите варианти. Общо те са три:

- предходната година, както предлага ГЕРБ (за 2023 г. това означава да се ползват данните от 2021 г.);

- за последните две тримесечия, за които има данни - предложение на ПП;

- първите 2 тримесечия на текущата година (за 2023 г. означава полугодието на 2022 г.) - също предложение на ПП.

Според Искрен Арабаджиев с предложението на ГЕРБ минималната брутна работна заплата става 765 лв., а ако  се приеме тяхното предложение в пленарна зала, нейният размер ще е 868 лв. Тези суми обаче са за 2023 г., а догодина всъщност депутатите оставят решението на Министерския съвет. Тъй като годината свърши, те решиха да не включват в промените текст за определяне на минималната заплата по новия ред за 2023 г. Предложението на служебния кабинет, което е на фаза обществено обсъждане до 23 декември, е за 770 лв. минимална заплата от 1 януари.

ОЩЕ ВЪПРОСИТЕЛНИ

Въпреки че новата формула ще се приложи за пръв път за 2024 г., промяната за определяне на брутна минимална заплата няма отсрочка. Тъй като депутатите се отказаха да записват конкретен срок на влизане в действие на този текст, той би следвало да влезе в сила три дни след публикуването на промените в "Държавен вестник". Ако преди това кабинетът определи минимална заплата за следващата година, тя ще е в обичайния вид. Ако обаче депутатите изпреварят министрите, може да се окаже, че следващата минимална заплата ще трябва да е брутна.

Решението ще предизвика проблем и с плащания, които сега са обвързани с минималната работна заплата, смята служебният финансов министър Росица Велкова, цитирана от Би Ти Ви. Тя даде за пример здравните осигуровки за децата до 18-годишна възраст. "Там няма как да вземем предвид клас прослужено време, така че би се създала правна неяснота как това ще бъде приложено", коментира тя.

ДЕБАТ

Спорът около наглед невзрачната промяна, включваща една единствена дума в Кодекса на труда, не бе лишен от драматизъм. "Хвърляте ме в недоумение. Работодателят ще седи с тефтера и ще определя минимална заплата на всеки, който влиза, без да се съобразява с това какво е решил законодателят, ли?", попита председателят на комисията Георги Гьоков (БСП). "Почти никъде не останаха класове, какво е толкова объркано в нашето предложение", отвърна Деница Сачева.

"Влизаме в капан", би тревога Корнелия Нинова. След заседанието тя бе още по-апокалиптична: "Това, което става вътре, е абсурд. По предложение на ГЕРБ и с подкрепата на “Продължаваме промяната“ и “Български възход“, увеличение на минималната работна заплата от 2023 г. няма да има,“ заяви тя. "На никого няма да му падне заплатата, просто ще зависи от позицията, но не и от колко години е работил", успокои Искрен Арабаджиев (ПП).

"Ако определим една минимална заплата като 50% от средната, ще се стигне дотам един служител да получава и над 50% от средната благодарение на допълнителните възнаграждения", аргументира се Арабаджиев. Намаление в банковата си сметка никой няма да получи, а въпрос на договорка е как ще се разпредели това увеличение за съответния работник - дали ще се определи по-висок размер на основната заплата, обясни той.

"Да не изгорим юргана заради бълхата? Ще направим сериозна грешка, която не знам как ще оправяме после", предупреди пак Гьоков. "Това е сбъркан подход. Не може заради младите да накажем хората с повече опит. Това е прехвърляне на проблема другаде - тъй като държавата не може да гарантира висока заплата на младите хора, дайте да орежем класа на тези, които са работили повече, за да се изравнят младите и по-опитните. Вината е на държавата и обща, на икономиката, че не произвеждаме повече, че няма БВП, за да започне един млад човек с висока стартова заплата", коментира Корнелия Нинова. Така няма да стигнем до възнаграждения, които да повишават стандарта на хората, заключи тя.

"Г-жо Сачева, вие сте професионалист. Не вкарвайте държавата в този хаос. Ще направим голяма беля. Призивът не е предизборен, не е политически", призова колежката си Нинова, като се видя, че даже няма едно мнение какво влиза в добавяната дефиниция.

"Г-н Арабаджиев, ако вие сте станал депутат, за да махнете класа, сте в голяма грешка. Ние ви обещаваме протести. Който пипа клас, пада от власт. В лицето на КНСБ си намирате враг заедно с цялата ви парламентарна група", заплаши Любослав Костов от КНСБ. "Въх!", искрено се удиви на репликата Гьоков.

ЩО Е ТО БРУТНА ЗАПЛАТА

Според наредбата за структурата и организацията на работната заплата, брутната работна заплата се състои от:

- основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;

- допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;

- други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.