Упоритата държавна безстопанственост спрямо бившия белодробен санаториум в старопланинското село Радунци, някога най-голям на Балканите, най-после се увенча с успех - той бе продаден. Но продажбата не бе породена от стремеж да се облажи частно лице (както често става у нас), а просто защото държавата нехаеше за огромната база. Бе я оставила да агонизира. Така болницата, намираща се от 2016 г. в ликвидация, бе продадена на 20-ия търг за 480 000 лв., като никой от ангажираните фактори (принципалът МЗ, частният съдебен изпълнител Десислава Цветкова и ликвидаторът Илиян Кършев) не пожела да съобщи пред "Сега" купувача. По неофициална информация става дума за известна бизнес фамилия от Стара Загора.
Продаден е централният блок, възлизащ на 15 000 квадратни метра разгъната площ. Сделката не касае прилежащите постройки, а земята остава собственост на община Мъглиж. В момента тече период, през който купувачът трябва да довнесе сумата. Кършев обясни, че понякога цялостното финализиране на процедурата отнема месец-два.
Историята на болницата е повече от интересна. Началото е поставено през 30-те години на миналия век, когато Борис III отрежда ливади и гори за бъдещия санаториум, предназначен за туберкулозно болни. Втората световна война прекъсва току-що започналото строителство. През социализма то е възобновено с типичния за периода размах. Лентата е прерязана през 1955 г., като санаториумът е обявен за "най-големия на Балканите за костно-ставна туберкулоза". 10 години по-късно се превръща в цялостна белодробна болница с 645 легла, множество отделения, апаратура, лаборатории и т.н. Постепенно се изграждат още обекти, трудно смилаеми днес с мащаба и грижата - спортни терени, лятно кино, радиоуредба, кабинети за труд и преквалификация (плетачество, шивачество, часовникарство и т.н.), селскостопанско звено, автомобилен парк, жилища и детска градина за персонала... В третата България обаче - след 1989 г., нещата западат. Трупат се дългове, служителите стоят без заплати, болните намаляват, условията за тях се влошават. Работата практически спира през 2015 г., а първият търг стартира с 1.6 млн. лв. цена, но на него и следващите не се явява никой. След 2020 г. сградите и дворът бяха оставени без охрана, което привлече множество крадци, а и авантюристи (буквално!), търсещи екстремни преживявания в западнали места. На произвола се оказаха медицинска техника, оборудване, автомобили, мебели.., дори хиляди картони на пациенти и документи на персонала. В противовес - живеещ в Радунци компютърен специалист, сантиментално свързан с болницата (родителите му са работили в нея), тръгна да я пази без да пита никой, втрещен от разсипията. В крайна сметка след смяна на ликвидатори, доброволчески акции по почистване, депутатски въпроси и министерски отговори "Мина й времето на болницата", плюс десетки още мъки и перипетии, се появи купувач. Търгът се проведе в края на април. Но никой не знае какво точно купувачът смята да прави. При подобни сделки той няма задължения относно стопанисването.
Преди година-две турски здравни инвеститори се бяха заинтересували от базата. А хиляди българи се питаха не е ли могла да бъде стопанисвана и да се ползва при ковид пандемията при липсата на легла.
