Европейската комисия ще даде зелена светлина за използване на съществуващи финансови възможности по Механизма за възстановяване и устойчивост за финансиране на проекти в областта на отбраната. Страните-членки ще могат по желание да пренасочат пари от плановете за възстановяване и устойчивост за наливане на капитал в насърчителни банки или държавни компании, свързани с отбраната. Това обаче ще бъде възможно само при съществуващата времева рамка за изпълнение на плановете - с позволени разходи най-късно до август, 2026-а година. По тази причина от ЕК са посъветвали страните-членки да са реалисти какво реално може да се изпълни при съществуващата правна рамка.
Това уточниха от правителствената пресслужба в отговор на въпроси на "Сега" за детайлите около направеното от България предложение като източник за разходи в сектор обрана да могат да се ползват и неусвоени средства по плановете за възстановяване и устойчивост.
"Към момента възможностите за използването на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) за финансиране на проекти, свързани с отбраната, са коментирани от еврокомисар Домбровскис на 11 март 2025 г. по време на Съвета ЕКОФИН. Еврокомисар Домбровскис информира, че Комисията е готова да подпомогне държавите членки при използването на съществуващата рамка на МВУ за проекти, свързани с отбраната. Представи три варианта за това. Първо, използване на приноса на МВУ към InvestEU за подкрепа на инвестиции в технологии с двойна употреба, киберсигурност, способности за гражданска защита, устойчивост на веригата за доставки, а също и чрез принос към платформата "Стратегически технологии за Европа". Второ, пренасочване на съществуващи финансови инструменти в рамките на МВУ, като същевременно бързо се създават нови, в подкрепа на инвестициите, свързани с отбраната. И трето, използване на средствата по МВУ за извършване на капиталови инжекции в насърчителни банки или държавни компании, свързани с отбраната, които предприемат дейности и отговарят на условията по МВУ за укрепване на местната отбранителна индустрия и насърчаване на стратегическата автономия", се казва в отговора на кабинета до "Сега". От правителството уточняват, че тези възможности не са нови, а са съществували и досега и някои от тях вече са използвани. В контекста на новите планове за ревъоръжаване на ЕС обаче темата става отново актуална и комисията е готова да подкрепи страните-членки за прилагане на подобни решения. "В същото време еврокомисарят призова за реализъм какво може да се постигне на практика с ограниченията на МВУ в областта на отбраната, предвид законовите срокове и ограниченията за използване на средствата", изтъкват още от екипа на правителството.
Това на практика означава, че евентуално пренасочване няма да е възможно за трудни инвестиции, изискващи време, дори регламентът да го позволява. Именно заради липса на време България в момента е принудена да се отказва от инвестиции при предстоящото предоговаряне на плана за възстановяване и устойчивост. От кабинетът обаче уточняват, че възможността за включване на допълнителни проекти в областта на отбраната се обсъжда.
Както "Сега" писа, от българския план за възстановяване и устойчивост отпадат със сигурност 8 проекта на стойност близо 1 млрд. лв. заради липса на време за реализацията им. Засега информацията е, че средствата от тях ще се пренасочат към резервни проекти, включени в плана. Той бе наддоговорен, като това е обичайна практика с цел лесно включване на нови инвестиции при невъзможност за изпълнение на други или при реализирани икономии.
ПРЕНАРЕЖДАНЕ
Европейската комисия обяви вчера, че ще прерагледа правилата за два ключови европейски фонда - Европейския фонд за регионално развитие и Фонда за справедлив преход, така че да даде възможност за включване на нови приоритети и препрогмиране на част от оперативните програми в периода 2021-2027 г. Решението бе очаквано и е един от основните потенциални приходоизточници за реализиране на плановете за ревъоържаване на ЕС. България обаче изказа резервирана позиция към идеята, защото е кохезионна страна и има сериозно да наваксва. Пренасочването на средства за отбрана ще оголи други разходи по оперативните програми и вицепремиерът Томислав Дончев вече определи това като нежелателно. С промените в регламента за съответните фондове ЕК ще предложи с тях да могат да се финансират приоритетно и големи предприятия в критични области като отбрана, стратегически технологии и декарбонизация. Ще бъдат допустими и инвестиции в производствения капацитет на малки и средни предприятия в отбранителната промишленост. Ще се подкрепят и приоритети извън отбранителния - като политиката за осигуряване на жилища на достъпни цени, смекчаването на последиците от засушаването и по-доброто управление на водите, енергийния преход. Страните-членки не са длъжни да преработят съответните оперативни програми, но ако го направят, ще бъдат стимулирани финансово. Ако прехвърлят поне 15% от общите си средства по от Европейския фонд за регионално развитие, към новите приоритети, ще могат да ползват по-високи аванси и да получат до 100% покриване на разходите за всички региони. Тоест антажиментът за национално съфинансиране ще е по-нисък. ЕК има амбиции да приключи с препрограмирането до края на 2025-а година, а от 2026-а година новите програми да могат да се изпълняват. В България с пари от Европейския фонд за регионално развитие се финансират няколко ключови програми - Околна среда (частично), конкурентоспособност, регионално развитие, програмата за научни изскледвания, програмата за транспортна свързаност - частично.
