Българският батальон, чието изграждане ще бъде предложено на НАТО като родния отговор на кризата в Украйна, може да не е съвсем български. Това стана ясно от изявление на премиера Кирил Петков в Брюксел. Той обяви в прав текст, че дефицитите в българския батальон ще бъдат попълнени от съюзническите сили.
Това отваря вратите за влизане на войски от други страни-членки на Алианса, нещо, което не бе обявено ден по-рано. "Отбранителната ни стратегия ще е изградена на база на българската армия. Тя ще е водеща, което значи български войски, българско командване и българско военно лидерство", заяви в сряда премиерът Кирил Петков след закритото заседание на правителството, на което бе изготвена национална позиция на България по кризата Русия-НАТО.
Сега Петков вече твърди: "Рамковата държава ще бъде България. Това означава, че батальонът ще бъде български. В този батальон обаче, понеже не сме инвестирали правилно през годините, има дефицити. Тези дефицити ще се попълнят от съюзнически сили". Съюзническите сили ще участват в попълването на дефицитите, докато българската страна не ги преодолее чрез правилни инвестиции, обясни още министър-председателят. Преди ден той обясни, че този батальон ще бъде изграждан април-май.
"Надяваме се, че деескалирането на въпроса заедно с дипломатическите разговори ще дадат най-малкото забавяне на някакъв остър конфликт, в най-добрия случай елиминиране на проблема", заяви в четвъртък още Кирил Петков.
България официално е подновила предложението си да пази небето над Северна Македония със своите изтребители. Това стана ясно на брифинг на външния министър Теодора Ганчовска. "И още една тема, която по-скоро реферира в контекста на алианса – България отново поднови предложението си да осъществява охрана на въздушното пространство на Република Северна Македония", обяви тя.
На въпросния брифинг Генчовска представи заместниците си Ирена Димитрова, Васил Георгиев и Велислава Петрова, но не им даде изобщо думата. Тя не отговори и на нито един журналистически въпрос, като говори единствено тя, и то на подбрани от нея теми. Накрая все пак бе обещано, че ще има среща с журналисти всеки месец, а скоро щяло да има и брифинг с въпроси.
Именно една от подбраните от Генчовска теми беше Северна Македония. Тя съобщи, че дискусията по политическите въпроси с външния министър Буяр Османи е с по-разширен обхват. България е обещала на Скопие да помогне за евакуация и на дипломати от Северна Македония, ако се наложи. След това дойде и новината за предложението за охрана на небето.
През лятото на 2019 г. тогавашният български премиер Бойко Борисов се хвалеше, че България ще пази Македония с новите си 8 американски изтребители. "В България всички идват на учения – другите държави ги прескачат, но в България абсолютно всички идват. Имаме надеждна техника, която модернизираме. А и с колегата Зоран Заев говорихме миналата седмица – живот и здраве, сега, като придобием новите изтребители, ще пазим въздушното пространство и на Северна Македония“, заяви Борисов. Той посочи тогава, че това ще е добре и за тях, и за нас. „Защото така или иначе тези самолети не могат да завият толкова близо и ходят над Северна Македония". После се оказа обаче, че небето на Северна Македония ще се пази от гръцки самолети. Дори наскоро излезе новината, че Гърция ще използва за тази цел закупените само преди две седмици от Франция изтребители "Рафал".
Затова и сега не е ясно какво точно е предложила Генчовска, при положение, че българските F-16 тепърва ще се доставят, както и че самата България ще ползва Еър полисинг със самолети от Испания и Нидерландия.
Външните министри на Европейския съюз обмислят заедно да посетят Киев, съобщи в четвъртък още външният министър Теодора Генчовска. В първото си изявление пред медиите Генчовска увери, че Европейският съюз и НАТО са единни в позициите си за кризата в Украйна и напрежението с Русия. Актуализирани са всички планове за евакуация на дипломатите ни от Украйна, както и на българите в страната, допълни външният министър, но подчерта, че засега никой не е поискал.
"Още преди 2 седмици сме в постоянен контакт с консулството и посолството" и българската общност и към този момент няма проявено желание за евакуация, но плановете са актуализирани и е обсъдена възможността за извеждане с партньори от ЕС и те при нужда да помогнат с логистика, продължи първият дипломат на България.
"Тук е много важно да се каже, че е много важно да имаме готовност да евакуираме нашите хора, това е много важен сигнал... В най-тежкия вариант имаме възможност с наши сили и средства да направим такъв тип евакуация", добавя тя.
