Управляващите продължават да използват закона за извънредното положение, за да изменят накуп други действащи закони, както преценят за необходимо. В петък група депутати от ГЕРБ, начело с шефа на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова, внесоха проект за промени в извънредния закон, с който предлагат поправки и в 8 други закона.
Конкретното предложение за извънредния закон засяга финансите на местната власт. В него се предвижда, че за периода от 1 януари 2021 г. до два месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка няма да се извършва прихващане на подлежащите на отпускане трансфери за общините с невъзстановените в срок безлихвени заеми, които са им били предоставени от централния бюджет. За същия период върху неиздължения размер на споменатите безлихвени заеми няма да се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. В мотивите към предложението пише, че така финансово затруднени общини ще получат „ваканция”, а ресурсът, който са получили от държавата, ще може да се използва за противодействие на COVID-19.
Основната част от законопроекта обаче е поместена в неговите преходни и заключителни разпоредби. Там се предлагат поправки в 8 други закона:
Закон за ДДС
До 31 декември 2022 г. се удължава срокът, в който земеделските стопани ще получават данъчно облекчение, представляващо държавна помощ, по Закона за корпоративното подоходно облагане. Същата мярка ще важи и за данъчно облекчение по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Тази разпоредба депутатите от ГЕРБ предлагат да има обратна сила – от 1 януари 2021 г. Това се прави „с цел постигане на яснота и избягване на възможности за противоречиво тълкуване на закона, както и за осигуряване на непрекъснатост на съществуващата помощ, което е изцяло в полза на данъчно задължените лица – земеделски стопани”, твърдят вносителите.
Закон за корпоративното подоходно облагане
В този закон се предлага да се впише следното уточнение: „Юрисдикции с преференциален данъчен режим са и държавите/териториите, включени в Списъка на Европейския съюз на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.” От ГЕРБ се мотивират, че посоченият списък на ЕС (наричан още „черен списък”) не съвпада изцяло с националния ни списък на офшорните зони, което налага законът да се допълни.
Закон за хазарта
Поправките в него допълват разпоредбите, засягащи играта кено. Също така подробно се разписва уредбата на играта бинго.
Закон за националната стандартизация
През 2020 г. парламентът възложи на Българския институт за стандартизация, Българския институт по метрология и Държавна агенция "Електронно управление" задаата да удостоверяват дали машините за гласуване на избори отговарят на изискванията, зададени в Изборния кодек. За подобна дейност обаче институтът по стандартизация не получава пари. Затова сега се предлага да му се отпускат средства от бюджета за избори.
Закон за държавните резерви и военновременните запаси
Тук промените са свързани със създаването на предприятието „Държавна петролна компания”. Тя още не е вписана в Търговския регистър и не може да изпълнява функциите си. Това налага предвидените за нея дейности да се оставят на агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, докато не се прехвърлят окончателно активите, пасивите, архива, съхраняваните резерви и запаси от агенцията на компанията.
Закон за семейните помощи за деца
Управляващите предлагат да се изравнят размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане, отпускани на семейства на роднини, близки и на доброволните приемни семейства, с тези на родителите/осиновителите. „За разлика от професионалните приемни семейства, тези семейства не получават възнаграждения”, изтъкват вносителите.
Закон за държавния бюджет за 2021 г.
Тези изменения произтичат от посочените по-горе поправки в Закона за семейните помощи за деца. Налагат се заради променения размер на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане, отпускани на семействата на роднини или близки, и на доброволните приемни семейства.
Закон за социалните услуги
Промените тук са по искане на Националното сдружение на общините и засягат бъдещото планиране на социалните услуги. От сдружението предлагат сроковете за подготвяне на анализи за бъдещите потребности от такива услуги, както и разработването на Националната карта на социалните услуги, да бъдат съобразени с предстоящото преброяване на населението и на жилишния фонд в страната. Управляващите приемат идеята.
