Бедните българи са получили едно голямо нищо като извънредна помощ по време на пандемията. Програмите за социална подкрепа нямат никаква гъвкавост и разходите по тях в кризата не само не растат, а в някои пера дори намаляват. Критериите са толкова ограничителни, че дори в криза групата на нуждаещите се не нараства. Ръстът в социалните разходите е много нисък на фона на отчетените увеличения в други разходни параграфи на бюджета. 

Това показва изследване на Института за пазарна икономика в рамките на проект за намаляване на бедността и неравенствата чрез реформи в социалните услуги. Резултатите от проучването бяха представени днес и публикувани на сайта на проекта. 

Единствените социални програми, при които се отчита по-сериозно увеличение през изминалата година, са еднократните помощи по закона за социалното подпомагане и целевите помощи за отопление, показва анализът на ИПИ. Еднократните помощи от 375 лв. се дават при възникване на внезапна нужда от средства, като общо отпуснатите средства са се увеличили до 6,5 млн. лв. при 2,4 млн. лв. за предходната 2019 г. Дори и с увеличението броят на хората, обхванат от тази еднократна помощ, обаче е нисък - 14463 души. Разходите за целевите помощи за отопление са се увеличили от 117,4 млн. през 2019 г. на 140,2 млн. лв. през 2020 г. или ръст от 19%. Към списъка със социални придобивки трябва да се добавят и отпуснатите месечни помощи за семейства с деца в дистанционно обучение - с общ разход от 18,6 млн. лв., както и еднократната помощ за ученик в 8-и клас с общ бюджет 3 млн. лв. 

Много от програмите за социална подкрепа обаче са замръзнали без никаква промяна въпреки тежката икономическа криза, а някои дори отчитат намаление. Малък спад има при месечните помощи за деца, които се предоставят на база подоходен критери; помощите за неосигурени майки за отглеждане на дете до 1 година също са намалели. Спад има и при обезщетенията за отглеждане на дете през втората година на майчинството, тоест част от майките са се върнали на пазара на труда въпреки кризата, коментира икономистът Лъчезар Богданов от ИПИ. Според него общият обем на социалните разходи в България след като се изключи разходът за пенсии е много нисък. "Така разговори от типа ако искате увеличение на помощите, тогава да вдигнем данъците, стават безпредметни. Това са суми, незабележими от макроикономическа гледна точка", изтъкна Богданов. Според ИПИ достъпът до програмите за социално подпомгане трябва да се разшири, а бюджетите да се завишат, като едновременно с това се търси ефективност.