Служебното правителство опитва да ограничи властта на главния прокурор чрез питане до Конституционния съд за правомощията на ръководителя на държавното обвинение. Днес кабинетът реши да сезира КС, обяви правосъдният министър Крум Зарков.
В момента чрез Върховната административна прокуратура държавното обвинение си е присвоило функциите на купищата контролни органи в страната. "Това е искане, което аз като правосъден министър анонсирах в началото на мандата на правителството", припомни Зарков. По думите му има прекомерно разширяване на надзора на главния прокурор върху всички сфери на управление на държавата и всички органи на централната и местната власт, което е в с Конституцията, постановяваща разделение на властите и гарантираща правовата държава. "Такава практика на толкова всеобхватен или общ надзор на законност е съществувала в България, но преди приемането на демократичната Конституция през 1991 г., която предвижда разделение на властите", каза Зарков.
С искането си до КС освен тълкуване кабинетът настоява да се обяви за противоконституционна разпоредба в Закона за съдебната власт, свързана с разпорежданите от прокуратурата проверки. Тези проверки често се използват от прокуратурата, за да държи дадени казуси на трупчета, без да образува разследване и оставят съмнения за злоупотреби.
Въпросът до КС е следният: "Допустимо ли е главният прокурор, осъществявайки надзор на законност над прокурорите, да им възлага извършването на проверки и спазването на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива." Ние смятаме, че това не е допустимо, тъй като това право на главния прокурор трябва да бъде ограничено до работата на подчинените му обвинители в рамките на техните основни конституционни задължения, а именно да ръководят разследване, да повдигат обвинение, да ги защитават в съда, да искат отмяна на противоконституционни актове и други", каза Крум Зарков.
Искането до Конституционния съд е илюстрирано с примери от практиката, които са взети от официални доклади за дейността на прокуратурата и нейни прессъобщения. Министърът цитира разпоредени проверки на притежателите на разрешителните за оръжие без значение дали са за лов, за спорт, за охрана, проверки на пътната настилка и сигнализация, проверки за изплатените субсидии на политическите партии и други важни въпроси, за които има други контролни органи в държавата, чиито преки задължения са свързани с цитираните дейности. Според Зарков е безспорно, че главният прокурор и прокуратурата са изключително важни държавни институции, но те не може да се опитват да заместват държавата и всичките й органи. "Не и ако се опитваме да живеем в демократична държава", посочи той.
Още миналата седмица Гешев коментира намерението на Зарков да бъде сезиран КС. Главният прокурор не е съгласен, че намесата на прокуратурата във всички сфери на живота гази Конституцията. "Ако никой нищо не прави, прокуратурата трябва нещо да направи", коментира тогава Гешев. Според него някой трябва да пита защо институциите не си вършат работата, но "някои политици искат да няма кой да ги попита защо не си вършат работата". Той даде за пример как Върховната административна прокуратура е издала 49 000 предписания по Закона за движение по пътищата за проблеми с пътната инфраструктура.
Примерите
Ето примерите, дадени в искането до КС:
През 2014 г. по заповед на главния прокурор на Върховната административна прокуратура е възложено да следи как се спазват наредбите за съхранение на оръжия, като се предвижда да се изиска информация от всички РПУ-та и областни дирекции на МВР за хората, които имат разрешителни за притежание и носене на оръжие, независимо дали то е за лов, охрана, изпълнение на професионална дейност, за спорт и т.н.
През януари 2018 г. главният прокурор разпорежда на Върховната административна прокуратура да изиска от Изпълнителната агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" цялата преписка по случая с ведомственото жилище на пенсиониран военен, който следва да напусне жилището.
През август 2018 г. по разпореждане на главния прокурор прокуратурата започва проверка в Комисията за финансов надзор по повод фалита на ЗК "Олимпик".
През май 2019 г. по разпореждане на главния прокурор на Върховната административна прокуратура е възложена проверка на размера на изплатените през 2018 г. субсидии на политическите партии.
През януари 2020 г. главният прокурор възлага на ДАНС и ГДНП проверка за актуалното състояние на комплексните и значими язовири в страната.
През ноември 2021 г. по разпореждане на главния прокурор на Върховната административна прокуратура е възложено да извърши проверка по реда на надзора за законност на пътната маркировка и пътната сигнализация на магистралите и първокласните пътища на територията на страната.
