Правителството одобри проекта на договор за придобиване на бойни машини "Страйкър" от САЩ. България планира да купи 198 машини. Сделката за тях се очаква да възлезе на поне 2,5 млрд. лв. Тя вече бе одобрена от комисията по отбрана и тази по финанси в парламента.
Пентагонът и Държавият департамент на САЩ одобриха сделката за продажба на България на бронирани машини "Страйкър" (Stryker) и свързано с тях оборудване на стойност около 1,5 млрд. долара преди два месеца Пентагонът посочи тогава, че продажбата ще се състои от 183 превозни средства от фамилията Stryker, включително превозни средства на пехотата, командни превозни средства и превозни средства за медицинска евакуация, както и няколко обслужващи машини.
За такава потенциална сделка се разбра още през май т.г. Тогава това се подразбра от отговор на парламентарно питане, че Министерството на отбраната води преговори за придобиване на бронирани бойни машини със САЩ, които са в напреднал етап и се очаква скоро да бъде сключен договор.
В сряда, Министерският съвет прие доклада на министъра на отбраната Тодор Тагарев относно одобряване на проект на международен договор BU-B-UCP „Придобиване на бойни машини Страйкър" по Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби и за упълномощаване на длъжностно лице, след приемане от Народното събрание на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада", да проведе преговори и подпише договора при условията на последваща ратификация.
С днешното си решение правителството вече даде задача на министъра на отбраната Тодор Тагарев да подпише договора веднага след одобрение от НС.
Проектът на международен договор BU-B-UCP е изготвен във връзка с изпълнение на приоритетния за Министерството на отбраната проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада". Реализирането на договора ще позволи в кратък срок да се преодолее част от дефицита от способности в Сухопътни войски, твърди правителството.
Съгласно Закона за международните договори на България, този проект трябва да бъде одобрен от правителството и да бъде упълномощено определено длъжностно лице за неговото подписване от страна на България. Предвижда се последващо ратифициране на договора от Народното събрание, което е условие за влизането му в сила.
"СЕГА" припомня: КАКВО ТОЧНО СЕ ПРЕДВИЖДА В ПРОЕКТА
Проектът предвижда придобиване на 198 бойни и спомагателни машини, 183 от които от фамилията Stryker, в състав от: 90 броя ХМ1296 Infantry Carrier Vehicles - Dragoon (ICVD); 17 броя М1126 Infantry Carrier Vehicles (ICV); девет броя М1132 Engineer Squad Vehicles (ESV); 33 броя М1130 Command Vehicles (CV); 24 броя M1133 Medical Evacuation Vehicles (MEV); десет броя М1135 Nuclear, Biological, Chemical Reconnaissance Vehicles (NBCRV); три броя М98ЗА4 Heavу Expanded Mobility Tactical Truck (НЕМТГ) Light Equipment Transports (LET) в комбинация с Modular Catastrophic Recovery System (MRCS); три броя М1120A4 НЕМТТ Load Handling Systems; три броя М984А4 НЕМТT Wrecker; шест броя М978А4 НЕМТТ Fuel Servicing Truck (Tanker).
Прогнозната стойност за реализация на проекта за инвестиционен разход е 1,376 млрд. долара (2 504 320 000 лв., изчислени при курс на щатския долар $1 = 1.82 лв.) без ДДС. Заплащането на посочения проект на договора и двата бъдещи договора за придобиване на бойни припаси е предвидено да се извърши за период от пет години. Първото плащане следва да бъде направено тази година.
В проекта е записано още, че общата сума по проекта е прогнозна, като предвид естеството на договорите по Програмата за чуждестранни военни продажби, в случай на необходимост, промяната на стойността на договора ще се извършва по реда на Закона за международните договори на България. Освен посочените финансови средства, за цялостната реализация на проекта за придобиване на бойни и спомагателни машини ще са необходими и други допълнителни разходи за заплащане на данък добавена стойност (ДДС), мита и други; заплащане на транспортни разходи.
Предвидено е началото на доставките на машините да е през третото тримесечие на 2025 г., а краят да е през първото тримесечие на 2028 г. Основното количество бойни и спомагателни машини ще бъде доставено през 2026 г. и 2027 г. с темп на доставките от десет машини на месец.
На всички машини ще бъде инсталирано и интегрирано комуникационно-информационно оборудване, отговарящо на изискванията на Министерството на отбраната (МО) за оперативна и техническа съвместимост с оборудването, което към момента се използва в Сухопътните войски от състава на Българската армия.
В обхвата на проекта са предвидени още: обучение на личен състав от Сухопътните войски за експлоатация и техническа поддръжка на всички типове машини и системи; доставка на учебни пособия и тренажори за подготовка; доставка на първоначален комплект от резервни части и консумативи; първоначална логистична поддръжка за подпомагане на процеса по усвояване на експлоатацията и поддръжката на машините; мобилни полеви работилници за ремонт и/или възстановяване на бойни повреди.
За осигуряване на подготовката на личния състав и бойните действия на формированията от състава на механизираната бригада ще бъдат придобити съответните количества артилерийски, стрелкови бойни припаси и управляеми противотанкови ракети. Придобиването на бойните припаси ще е обект на допълнителни договори по програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби, които се очаква да бъдат получени в Министерството на отбраната в края на настоящата/началото на следващата 2024 г.
В МО са идентифицирани и следните рискове при реализацията на проекта: недостиг на финансови средства за реализация на проекта, забавяне на реализацията след стартирането - поради мащабите на проекта съществува вероятност за възникване на проблеми при реализацията. Евентуално значително забавяне може да възпрепятства постигането на първоначално поставените цели и желания краен резултат. Този риск може да настъпи при следните рискови събития: забава в изпълнението на задълженията по договора от страна на изпълнителя; неизпълнение на задълженията, произтичащи от договора от страна на Министерството на отбраната на Република България. Друг риск, посочен от МО, е рязка промяна на визията и приоритетите за изграждане на Въоръжените сили, се посочва още в проекта.
