Държавата прави всичко възможно антикризисните мерки, свързани с COVID-пандемията да достигнат бързо и до всеки гражданин. Какво конюнктурно, предизборно и разоряващо има в това да изпълняваме призивите от пролетта за още и още подкрепа? Става дума за политическа дислексия и политическа амнезия!
Това заяви с патетичен и гневен тон вицепремиерът Томислав Дончев при представянето на бюджета за 2021 г., отговаряйки на множеството критики, включително и на президента Румен Радев, отправени към огромните харчове по време на криза, които залага правителството за догодина. Значителна част от представянето на бюджета мина в подобен остър тон, като от тази задочна кавга се разбра, че управляващите не приемат обвиненията, че се готви голямо предизборно харчене. Дончев и останалите министри изтъкнаха, че проектобюджетът бил одобрен от администрацията на президентството, а днес Радев ги нападнал. Но стана ясно, че администрацията на Радев е одобрила само проекта за нейния бюджет. Това предизвика и ответната реакция на президента, че "управляващите нямат никакви задръжки и системно заблуждават българското общество".
Дончев изброи какво допълнително финансиране е предвидено в Бюджет 2021 заради пандемията. То включва 1.647 млрд. лв. за подпомагане на домакинствата, 577 млн. лв. за подпомагане на бизнеса, 749 млн. лв. за държавните органи по овладяване на пандемията. Отделно 1 млрд. лв. били осигурени от препрограмиране на оперативните програми, които ще продължат да се усвояват и догодина. Други 1.3 млрд. лв. се очакват по европейската програма REACT EU за подкрепа на бизнеса, социално подпомагане, здравната система и образованието.
Този път вицепремиерът замени цитатите на любимия му Гьоте с примера за парадокса на котката на Шрьодингер, в който тя е едновременно е и жива, и мъртва. "Ние се намираме в сходна ситуация, ако следваме призивите на президента - това, което правим, е хем правилно, хем неправилно", каза Дончев. Според него по време на пандемия, "когато армията от безработни се множи, не е уместно да занимаваме хората с отношенията между президентската институция и изпълнителната власт."
На брифинга присъстваха и вицепремиерът Марияна Николова, министърът на труда и социалната политика Деница Сачева и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Финансовият министър Кирил Ананиев отсъства, тъй като е под карантина заради контакт със заразения премиер Бойко Борисов и зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков. На ниво зам.-министър бе представено и здравното министерство, за което Дончев подхвърли, че при пандемия може да се окаже по-важно от финансовото.
Брифингът се проведе след продължило почти 5 часа заседание на националния съвет за тристранно сътрудничество, където бюджетните закони бяха обсъдени с работодатели и синдикати. Според Марияна Николова то е протекло успешно без никакви различия и критики от страна на социалните партньори.
326.6 млн. лв. повече ще има за здравноосигурителни плащания в бюджета на НЗОК, обяви зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева. Тя увери, че е предвиден буфер от над 600 млн. лв., който ще се използва в случай на нужда за заплащане на медицински дейности, заплати на персонал и др.
И догодина болниците ще получават поне 85% от бюджета си, в случай че отново нямат достатъчно дейност заради ковид кризата. Предвидени са допълнителни средства за тестове, 75 млн. лв. за осигуряване на ваксина срещу COVID-19. 50 млн. лв. ще има за изграждане на националната педиатрична болница.
Вярваме, че ще имаме качествено образование, ако привличаме най-добрите ученици към професията, обясни просветният министър Красимир Вълчев. Най-голямата кражба към бъдещето ще бъде да пестим от учители, коментира той нападките на опозицията. Догодина с последната стъпка за удвояване на учителските заплати, средната учителска заплата ще стане 125% от средната за страната, изтъкна Вълчев, но определи това като предизборна новина не от бъдещето, а от предните избори.
Този бюджет получи много определения, но най-точното му определение е, че това е бюджет за хората, обяви социалният министър Деница Сачева. Питам нашите критици, кога са искрени - когато искат мерки или когато ни критикуват, че предлагаме мерки, обърна се и тя към критиците. 300 млн. лв. ще има за мярката 60/40, 463 млн. лв. се дават за отглеждане на деца, това разхищение ли е, безсмислено ли е, предизборно ли е, попита Сачева. 390 млн. лв. се дават за отглеждане на всяко дете, за децата в първи и в осми клас, това предизборно ли е, продължи социалният министър.
На фона на всичкото хокане и нахвърляните числа, социалният министър произведе единствената истинска новина на брифинга - днес на заседанието на тристранката министерството на труда е внесло предложения за промени в кодекса за социално осигуряване, които касаят втората пенсия. Едната промяна се отнася до това НОИ да промени методиката си за изчисление на коефициента на редукция на основната пенсия за родените след 1959 г., съобщи Сачева. Така коефициентът ще падне под 10% - почти наполовина на това, което е заложено сега. Втората промяна е от 1 януари до 30 юни да има прозорец за всички, които са изпуснали 5-годишния срок, да прехвърлят средствата си от универсален фонд в НОИ.
Намалението на коефициента е една от най-чаканите новини в пенсионно-осигурителната система. Редукцията на основната пенсия заради отчисленията към втория стълб се счита за един от основните фактори първите пенсионери на реформата да получават нищожни пенсии. НОИ очакваше догодина той да е 20.3%, но според експерти с така определения размер има редица проблеми - основната пенсия се намалява за целия период на осигуряване, а не само за времето, през което е имало отчисления към универсалните фондове, не се зачита участието на държавата като осигурител и др. Специалистите са единодушни, че коефициентът на редукция трябва да е около 6-7%.
Управляващите явно най-после са се съобразили с експертите, но догодина се очаква да се пенсионират шепа хора с две пенсии - първи ще получат това право 17 000 жени, родени през 1960 г. С други думи, разходите за намаление на коефициента няма да са толкова големи.
ОТЛИЧНИЦИ
Вицепремиерът Томислав Дончев подчерта, че въпреки увеличаването на държавния дълг през тази и следващите три години, България ще остане сред "европейските шампиони" по най-ниски задължения спрямо БВП. "Амбициите ни са да съхраним тази позиция, а защо не и да я подобрим", каза той.
В края на 2020 г. делът на държавния дълг ще се повиши до 23% от БВП, а в края на 2023 г. - до 29.4%. "Това обаче е далеч от Маастрихтските критирии за таван от 60% от БВП и среден размер от 84% в еврозоната", успокои Росица Велкова, зам.-министър на финансите. Тя похвали страната и за ниския дефицит, който през 2022-2023 г. щял да падне отново до едни от най-ниските нива в ЕС. За 2020 г. и 2021 г. обаче са заложени дефицити за общо 10 млрд. лв. - съответно 4.4 и 3.9% от БВП.
Дончев не успя да обясни защо се налага тази година таванът на ангажиментите, които може да поеме МРРБ по нови пътни договори, да бъде завишен от 480 млн. лв. на 2.2 млрд. лв. Точно това завишение предизвика остра критика, че на практика е залагане на нови чекмеджета с договори, които ще плаща следващото правителство.
