Народните представители абдикираха от задължението си да изберат двама конституционни съдии. Така вече не само че половин година Конституционният съд (КС) заседава в намален състав, но и се подменя замисъла за мандатността на квотите на съдиите - съдиите от една квота няма да приключват по едно и също време участието си в КС, какъвто е замисълът за институцията. Едно от местата в парламентарната квота на КС се освободи миналия ноември, а през февруари се освободи и второто.
Още в началото на март по време на заседание на правната комисия ръководството й увери депутатите, че на следващото или на по-следващото заседание ще бъде открита процедура за избора на двама конституционния съдии. Това обаче все още не е случило. Причината за това е, че управляващата коалиция не може да се разбере за това кого да номинира, смятат и депутати, и конституционни съдии, с които "Сега" разговаря.
Преди няколко месеца депутати от управляващата коалиция обясняваха, че едно от местата е запазено за Ива Митева (ИТН). Сега обаче нещата не изглеждат вече толкова сигурни. След развръзката при избора на управител на БНБ, който сблъска ИТН и "Продължаваме промяната", ситуацията за КС се усложнява още повече, защото хората на Слави Трифонов ще държат на Митева на всяка цена, допускат депутати.
Според конституционни съдии ПП ще настояват едното вакантно място да бъде заето от посочен от тях кандидат. За Митева обаче в коалицията няма съгласие. "Сега" опита да се свърже с Митева, както и с други представители на ИТН от правната комисия, но никой от тях не отговори.
Ако процедурата за избор на конституционни съдии не бъде открита до месец, тогава парламентът няма да успее да избере представителите си преди началото на лятната ваканция. "Такова разминаване никого не е имало. Мандатите са замислени да се обновяват заедно", коментираха пред "Сега" магистрати.
Квотите в 12-членния КС са три - на президента, на парламента и на съдебната власт. До 2021 г. мандатите на четирима съдии изтичаха по едно и също време. През 2012 г. обаче президентът Росен Плевнелиев осуети клетвата на избраната от парламента Венета Марковска с мотив, че има прокурорско разследване за търговия с влияние. Прокуратурата така и не съобщи официално какъв е изходът от това разследване. Марковска, която беше върховен съдия, напусна и съдебната власт и в момента е адвокат.
Заради тези събития през ноември м.г. изтекоха мандатите само на трима съдии - на председателя на съда Борис Велчев, който бе назначен в КС от президента, на избрания от Народното събрание Анастас Анастасов и на излъчения от върховните съдии Георги Ангелов. През февруари т.г. изтече мандатът на избрания от парламента на мястото на Марковска Гроздан Илиев.
Съдиите и президентът попълниха квотите си навреме - Радев назначи Янаки Стоилов, а съдиите избраха Соня Янкулова.
Конституционният съд обаче не е единствения орган с непопълнен състав. Около 20 институции, за които отговаря парламентът, са в това положение, преброиха депутати. За съдебната власт най-показателно е, че дори не е открита процедура за избор на главен инспектор и инспектори за Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Мандатът на Теодора Точкова и на хората й изтече още преди 2 години. Въпреки клетвите, че съдебната реформа е приоритет, управляващите не показват и грам загриженост за това. Точкова и инспекторите пък отказват да си тръгнат, мака и да е спорно имат ли изобщо право да са на позициите си след края на мандата си.
ИВСС при това се избира с 2/3 мнозинство от парламента, каквото четворната коалиция няма, което прави задачата още по-сложна, а търгуването на постове с опозицията от ГЕРБ и ДПС, съвсем вероятно. Този сценарий ще се повтори и при избора на 11-те членове на Висшия съдебен съвет от квотата на НС, което трябва да се случи преди октомври.
