Конституционният съд отклони искането на служебното правителство, свързано с възможността да се въведе задължителна военна подготовка в мирно време. Определението е гласувано единодушно вчера, се вижда в електронното деловодство на КС. Докладчик по делото е Соня Янкулова.
Кабинетът на Гълъб Донев искаше задължително тълкуване на разпоредба от Конституцията, казваща, че "защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона", както и, че "подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон". Въпросът на правителството беше: "Допуска ли Конституцията въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили, за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способностите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования?"
Конституционният съд обаче обяснява, че се тълкуват норми, които са неясни. А в случая това не е така. Конституцията създава задължение за парламента да уреди със закон подготовката на гражданите за защита на отечеството. Изрични ограничения или изисквания във връзка със самата нормотворческа компетентност разпоредбата не съдържа, казват съдиите.
Според тях разбирането на правителството, че "воинските задължения" означават единствено "задължителната наборна военна служба" не намира опора в Конституцията.
Разпоредбата в основния закон е ясна, пише КС - тя възлага възможно най-широката нормотворческа компетентност на текущия законодател, без да установява изрично конкретни ограничения относно начина за реализиране на конституционното задължение на българските граждани за защита на отечеството, съответно за подготовката им за изпълнение на това задължение. Парламентът е ограничен единствено от конституционните принципи и ценности. КС може да се произнесе дали ги е спазил, когато има конкретен закон.
В случая става въпрос за избор на адекватен на средата за сигурност (и на заплахите) начин на подготовка на част от българските граждани за защита на отечеството. Този избор не принадлежи на Конституционния съд. Парламентът е този, който следва да направи преценка, в съответствие със средата за сигурност и заплахите за страната в конкретния исторически момент, на необходимите и възможни начини за подготовка на гражданите за изпълнение на задължението им за защита на отечеството, се казва още в определението. И се напомня, че няма как правителството да очаква КС да свърши работата, която е негова и на парламента.
И ОЩЕ ЕДНО ДЕЛО
На 4 април КС образува седмото си дело за тази година. То е по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) който атакува текста от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждащ, че не се издават или връщат отнети книжки на шофьорите, които не са си платили глобите към КАТ.
Според адвокатите разпоредбата противоречи на три текста от Конституцията – на принципа на правовата държава, на правото на собственост и на правото на свободно придвижване, пише "Лекс".
В мотивите си към искането до КС, от ВАдС изтъкват, че с тази разпоредба се ограничават основни права на гражданите, за да принуди длъжниците да си платят глобите към КАТ, като това става извън установения ред за принудително изпълнение срещу неизрядни длъжници.
Адвокатите припомнят и решението на Конституционния съд от 2021 г., с което беше обявено за противоконституционно временното отнемане на книжката и спирането на колата от движение заради неплатени глоби, като подчертават, че случаят е аналогичен. Според ВАдС отказите да се издаде, преиздаде или върне шофьорска книжка имат всички характеристики на принудителни административни мерки и се превръщат в санкция за несъществуващо административно нарушение, което също противоречи на принципите на правовата държава. А правото на собственост се нарушава, когато заради неиздаване или връщане на отнета книжка, шофьорите не могат да ползват свободно собствеността си.
Според ВАдС ограничението е и несъразмерно, тъй като целта е единствено осигуряване на приходи в бюджета, а то трябва да се постигне в изпълнителното производство по събиране на публични вземания. За докладчик по делото е определена Таня Райковска.
