Конституционният съд се разцепи на две и не отмени орязаните правомощия на президента за служебното правителство. Същото се отнася и до новите норми в основния закон, които направиха Народното събрание постоянно действащо и разрешиха и хора с двойно гражданство да стават депутати и министри. Това става ясно от дългоочакваното решение на КС по делото, по което бяха оспорени на практика всички изменения от 6-ата поправка в основния закон. Те бяха гласувани в предишния парламент с гласовете на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ.
6 от 12-те конституционния съдии смятат, че тези норми са противоконституционни. За да бъдат те отменени обаче са необходими поне 7 съдии.
Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни. Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова обаче приемат, че тези промени не са противоконституционни. Десислава Атанасова дори бе сред тези, които ги гласуваха в парламента, докато беше депутат от ГЕРБ.
Така остават в сила нормите, според които президентът Румен Радев не назначава, когото той иска за служебен премиер, а има право да избира от кратък списък - председател на Народно събрание, управител и подуправител на Българската народна банка (БНБ), председател или зам.-председател на Сметната палата, омбудсманът или негов заместник.
Тази промяна се направи, за да се намали политическото влияние на президента, който направи сам няколко служебни кабинета, като слагаше за премиер свои съветници или секретари.
По новите конституционни правила, орязващи правомощията на Радев, бе съставен и сегашният служебен кабинет с премиер Димитър Главчев, който е шеф на Сметната палата. Единствено той се съгласи да поеме поста. Ако сега има избори, то отново ще има служебен кабинет по новата процедура.
Важно е да се отбележи, че разцепването на две на КС означава, че неотменените разпоредби могат отново да се атакуват пред КС. Това може да направи всеки с такова право, включително и отново президента. Още повече, че през есента трябва да има обновяване на състава на КС и то Радев ще посочва двама човека, които ще сменят двама, посочени преди 9 години от бившия президент Росен Плевнелиев.
В същото време КС на практика отмени съдебната реформа, направена с други изменения в основния закон, като обяви най-важните от тях, свързани със съдебната власт, за невалидни и противоконституционни. Те предвиждаха разделяне на две на Висшия съдебен съвет - на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, промяна на начина на избор на техните членове, по-малко правомощия за главния прокурор, както и по-кратки мандати за т.нар. трима големи - председателите на върховните съдилища и главния прокурор.
На практика с отмяната на двата съвета, изборът на главен прокурор отново става правомощие на Пленума на ВСС.
Решението на съда идва два дни след оповестяването на доклада на Европейската комисия, в който измененията бяха приветствани.
За първи път КС записва в свои решение какво се случва след отмяната на атакувани разпоредби - че ще си действат старите норми. "Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект", пишат от КС.
Иначе се отменя още ограничаването на правомощието на главния прокурор да сезира КС. За несъвместимо с основния закон е прогласено и правилото в новия чл. 91б, според което Народното събрание попълва състава на различни органи, предимно регулатори, с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите.
Отменена е и новата редакция на чл.23 от конституцията, която гласеше, че "науката, образованието и културата са национални ценности. Държавата създава условия за свободното им развитие и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство".
МОТИВИТЕ към решението на КС може да се видят ТУК.
Делото срещу промените в конституцията беше образувано по искане на президента и на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание.
КС бетонира механизма за разследване на главния прокурор
Веднага след решението си за промените в основния закон, Конституционният съд (КС) се произнесе и по измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) от лятото на 2023 г., с които беше въведен механизъм за разследване на главния прокурор и беше намалено мнозинството за избора и освобождаването му.
Съдът съобщи, че искането за обявяването им за противоконституционни е отхвърлено единодушно.
През лятото на миналата година, докато течеше процедурата по освобождаването на Иван Гешев като главен прокурор, парламентът намали от 17 на 13 гласовете в 25-членния Висш съдебен съвет, с които се взема решение за това. А малко след това – на 12 юни 2023 г., ВСС с 16 гласа освободи Гешев от поста му, припомня "Лекс".
Преди това обаче той атакува измененията в ЗСВ и НПК, които доведоха до отстраняването му, както и текстовете в тях, които уреждат механизъм за разследване на обвинител №1 и въвеждат съдебен контрол над част от отказите за образуване на досъдебно производство. След освобождаването на Гешев ВСС откри процедура за избор на нов главен прокурор, но я спря, заради образуваното по искането на вече бившия обвинител №1 конституционно дело. Така вече повече от година държавното обвинение е с временен ръководител. С днешното произнасяне на КС ВСС ще може да я възобнови.
