След атаката срещу компютрите на "Български пощи", реакцията на институцията е била твърде бавна, въпреки че служителите й са били инструктирани както от ДАНС, така и от министерството на електронното управление. Това разказа министърът електронното управление Божидар Божанов пред БНТ. Отнело им е 6 часа, за да реагират, което Божанов определи като недопустимо.
„Умишлени действия едва ли има. При пощите обаче киберсигурността е била на практика отсъстваща, неглижирана е меко казано. Никой не е контролирал сигурността им - това е една законодателна дупка, които ние вече запълваме със законопроект и от тук нататък те ще бъдат контролирани дали спазват базови добри практики”, посочи той.
По думите му, кибератаката не е нетипична - става въпрос за криптовирус, който криптира всичката информация в пощите и те не могат да се използват. Проблемът е, че всички компютри на "Български пощи" са били в една мрежа и съответно има риск в момента, в който бъдат пуснати системите, той да се появи отново.
Заради загубените данни възстановяването на работата на системите отнема време, допълни министър Божанов. Някои данни са налични - например тези от НОИ, в други случаи се започва на чисто.
По въпроса дали има риск и за киберсигурността на БНБ, Божанов обясни, че там нивото на сигурност е по-високо, тъй като те се грижат по собствените си правила и по европейските правила за контрол на банковия сектор.
Той призна, че Държавната агенция за бежанците също е била ударена от сходен криптовирус като "Български пощи", но там са реагирали бързо и щетите са били минимални.
„Има опити за атаки, но нито една от тях не е критична и не спира работата на дадена институция. Основният проблем е човешкият фактор, другите неща са следствие. Това, че нямаме достатъчно хора е основен проблем”, призна министърът.
Той допълни, че в момента се подготвя програма за стажанти, които да подпомагат администрацията, също се обимисля и възможност за повишаване на заплатите.
Според него досега на най-високо политическо ниво не е имало разбиране, че тази тема е важна.
По въпроса за забавянето на електронните лични карти, той заяви, че това се дължи на забавяне на доставките на машините и забавяне на процедурата по ЗОП, която е в съда в Люксембург.
Министърът коментира и темата за пренасочването на информацията от сървърите на държавната администрация в един т.нар. държавен облак. Оказва се, че в момента в него се съхранява едва 1% от цялата база данни.
„Много малко неща има качени - системите на електронно управление и някои системи на Министерския съвет, доколкото знам. Не знам защо се е случило това, ние сме подготвили процедури това да става максимално бързо”, подчерта Божанов.
По негови данни 30 милиона е струвало изграждането на "държавния облак".
По-тежки наказания за киберпрестъпления
Наказанието за пиратстване на филми, музика и интелектуални продукти скача от 2 на 6 години зад решетките. Същото е наказанието, ако чужд труд, качен в интернет, е изплагиатстван. Глобата е в размер на 15 000 лв. Ако пък чрез киберпрестъпления са засегнати държавни тайни, наказанието се увеличава до 12 години. Умишлено заразяване на компютри, които са част от критичната инфраструктура, се наказва с лишаване от свобода до 12 години и глоба до 20 хиляди лева. Заразяване на компютър с вирус носи 7 години затвор вместо досегашните 3. От 5 на 6 години пък се скача и наказанието за сексуална злоупотреба с малолетни онлайн.
Депутатите днес обсъдиха и приеха на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. В него се предлага актуализиране на действащата нормативна уредба на компютърните и компютърно свързаните престъпления. Промените се налагат след издаването на европейска директива, както и заради зачестилите атаки срещу държавни и частни компютрни системи.
В мотивацията към законопроекта се казва, че с увеличаването на наказанието тези престъпления стават тежки, а разследващите ще имат достъп до данните на хората, разследвани за онлайн престъпления.
Депутатът от БСП Благовест Кирилов приветства увеличението на наказанията за киберпрестъпления. Той обаче постави и други важни въпроси - как и кой ще обучава новите кадри на МВР, които се занимават с киберпрестъпления и как съдебната система ще бъде подготвена, за да отговаря на новите изисквания. "Нека не се лъжем. Дори да вдигнем наказанията, но няма кой да накаже престъпниците, то наказанията няма да имат ефект", заяви Кирилов.
Разпоредбите трябва да бъдат подкрепени и на второ четене, за да влязат в сила официално.
