България се противопоставя на опитите за политическа употреба на Международния наказателен съд и се обявява срещу неговите заповеди за арест на израелския президент Бенямин Нетаняху, както и на бившия министър на отбраната Йоав Галант. Това става ясно от разпространена позиция на българското Министерство на външните работи.
"Отбелязваме решенията на Международния наказателен съд от 21 ноември 2024 г. да издаде едновременно трите заповеди за арест. Без да коментираме по същество актовете на международната юрисдикция, констатираме, че издадените заповеди не разграничават отговорността за безпрецедентната терористична атака на "Хамас" срещу Държавата Израел на 7 октомври и легитимните действия на самоотбрана в отговор на нападението от израелска страна", пише в позицията на българското външно министерство.
Там се добавя и че "България подкрепя независимостта, интегритета и безпристрастността на Международния наказателен съд в отговорната му мисия да разследва най-тежките престъпления по международното право, и последователно се противопоставя на опитите за политическата му употреба".
Според МВнР "единственото решение за установяване на траен и устойчив мир в Близкия изток продължава да бъде разкриването на политически хоризонт за мирния процес и подобни заповеди за арест не допринасят за това". България ще продължи да подкрепя усилията, насочени към постигане на примирие и освобождаване на заложниците.
"СЕГА" ПРИПОМНЯ:
Международният наказателен съд издаде в четвъртък заповеди за арест срещу израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, бившия му министър на отбраната Йоав Галант и служители на Хамас, обвинявайки ги в военни престъпления и престъпления срещу човечеството за войната в Газа и атаките от октомври 2023 г., които предизвикаха израелската офанзива в палестинската територия.
Това решение превръща Нетаняху и другите в международно издирвани заподозрени и вероятно ще доведе до още по-голямата им изолация и усложняване на усилията за преговори за прекратяване на огъня, които да сложат край на 13-месечния конфликт. Но практическите му последици могат да бъдат ограничени, тъй като Израел и Съединените щати не са членове на съда, а някои от служителите на "Хамас" са били убити в конфликта.
ЕС смята заповедите на МНС срещу Нетаняху и Галант за задължителни за изпълнение, заяви върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Жозеп Борел.
Нетаняху и други израелски лидери осъдиха искането на главния прокурор на МНС Карим Хан за издаване на заповеди за арест като позорно и антисемитско. Президентът на САЩ Джо Байдън също критикува прокурора и изрази подкрепа за правото на Израел да се защитава срещу Хамас. Хамас също осъди искането.
Съдът на практика се произнесе по две искания, подадени от Израел на 26 септември 2024 г. В първото искане Израел оспори юрисдикцията на Съда над ситуацията в Държавата Палестина като цяло и по-специално над израелски граждани на основание член 19(2) от Римския статут. Във второто искане Израел поиска Камарата да нареди на Прокуратурата да предостави ново уведомление за иницииране на разследване на нейните власти съгласно член 18(1) от Статута. Израел поиска да спрат всякакви производства пред Съда по съответната ситуация, включително разглеждането на заявленията за заповеди за арест на г-н Бенджамин Нетаняху и г-н Йоав Галант, подадени от Прокуратурата на 20 май 2024 г.
Съдът днес отхвърли претенциите на Израел, с което потвърждава първоначалните си намерения - да издаде заповедите за арест.
През ноември м.г. и януари т.г. данни за ситуацията в района са предадени от Южна Африка, Бангладеш, Боливия, Коморите, Джибути, Чили и Мексико.
