Над 1/5 от българската армия е само на хартия. Това се разбира от доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2023 г., който правителството внесе за гласуване в парламента.
"Въпреки предприетите мерки некомплектът от военнослужещи във Въоръжените сили продължи да нараства, като към края на годината достигна 21,8%. Числеността на доброволния резерв е едва 16%", пишат авторите на документа. Според тях основната причина за увеличението на некомплекта се състои в това, че "нивата на заплащане, въпреки увеличаването за шеста поредна година на възнагражденията средно с 10%, остават неконкурентни на пазара на труда спрямо редица други професии, в които рискът за живота и здравето е по-нисък, а условията на труд са значително по-леки". Като друга причина за това състояние се посочва "ниският интерес към военната служба".
"Крайно негативно влияние оказват и зловредните информационни кампании, манипулиращи общественото мнение по отношение на войната на Русия срещу Украйна и ролята на държавата и въоръжените сили", пишат още от Министерство на отбраната.
Най-голям е некомплектът в Сухопътни войски. Като тежки проблеми се отчитат и крайно недостатъчните летателни часове във ВВС и дни на море във ВМС. "Физически и технологично остарялото въоръжение и техника продължават да влияят негативно върху качественото изпълнение на мисиите и задачите на Въоръжените сили, тяхната подготовка, постигането на оперативна съвместимост със съюзниците и изпълнението на целите за способностите на НАТО", се посочва в доклада.
Доброволният резерв остава попълнен на критично ниски нива. Комплектуването тук е 16%, като се запазва тенденцията на липса на кандидати за сключване на договори за служба в него. Въпреки предприетите мерки, кандидатите за постъпване на военна служба и служба в доброволния резерв не се увеличиха .Необходимо е да се работи за повишаване на мотивацията за постъпване и оставане на служба, както и да се търси нов подход при набирането на кандидати за военна служба. Наложително е да се инициира обществен дебат относно възможностите за въвеждане на форми на задължителна военна подготовка на гражданите, смятат военните.
Докладът обръща внимание и на средата за сигурност. В него се твърди, че тя е била белязана от „задълбочаване на противопоставянето между глобални сили и съперничеството между регионални субекти“. Действията на Руската федерация отново са определени като основната заплаха за националната сигурност на България. Документът сочи усилията на Кремъл да възстанови влиянието си в постсъветското пространство като основната причина за дългосрочното милитаризиране на международните отношения.
Подчертани са хибридните методи за въздействие, които Москва прилага, наред с конвенционалните бойни действия. Съобщава се, че България не е изключение, като страната ни е продължила да бъде обект на системни руски хибридни действия, целящи оказване на въздействие върху вземането на суверенни национални решения от стратегически характер.
Отбелязано е преднамереното ограничаване на корабоплаването в Черно море, от страна на Русия. Докладът добавя, че минната опасност остава висока.
В областта на енергийната сигурност е обърнато внимание на усилията на целия ЕС, в това число и България, да се преориентира към втечнен газ, като основен енергиен източник. Смята се, че гъвкавото маршрутиране на втечнения газ се явява реална конкуренция спрямо ограниченията на стария модел на дългосрочни договори и фиксирани тръбопроводни маршрути.
Особено внимание, в доклада, е обърнато на ситуацията в Западните Балкани. Документът твърди, че конфликтният потенциал в региона се е запазил поради неурегулираните отношения между Сърбия и Косово и сепаратистките амбиции на сръбски фактори в Босна и Херцеговина. Отбелязани са и хибридните действия на Москва, целящи да саботират евроатлантическата интеграция на региона. Подчертано е, че конституционните промени в Северна Македония са се забавили и че антибългарската реторика продължава. Натискът на международната общност е изиграл стабилизираща роля в Западните Балкани, въпреки това рисковете за сигурността остават, както и предпоставките за нова ескалация на напрежението.
Спомената е и влошената среда на сигурност в други региони като Южен Кавказ и Близкия Изток. Ситуацията в Южен Кавказ беше повлияна от въоръжените действия на Азербайджан по възстановяване на суверенитета над територията му. Напрежението с Армения се запази, въпреки спадалата интензивност на граничните инциденти. Като основна причина за повишаването на напрежението в Близкия Изток докладът посочи терористичното нападение на Хамас срещу Израел на 7 октомври и последвалата война в Ивицата Газа. Това събитие е станало причина за усложняване на обстановката в Западния бряг и задълбочаване на политическата криза в Ливан. Споменати са и затрудненията за корабоплаването в Червено море, произтекли от атаките на йеменските бунтовници хути.
