"Благодарение на българския парламент вече имаме план за инвестиции в армията, имаме осигурени средства, имаме договори за доставка на самолети, страйкъри, кораби, ще доставим и още техника, но никой не може да изкомандва българските граждани да служат в българската армия. Ние трябва да сме атрактивни, ние сме на пазара на труда". Това заяви служебният министър на отбраната Атанас Запрянов и призна, че

кадровият проблем на армията е най-сериозният

за нейното функциониране. Военният министър се опита да вдъхне оптимизъм с решението да се увеличат с 30% заплатите на военните от началото на 2025 г. Обявени са и конкурси за близо 600 места в армията, сред които 300 места в Сухопътни войски, 100 за гвардейската рота, 100 резервисти. Това обаче едва ли ще реши кадровата драма. Затова и военният министър обяви, че се обмисля

полицаи, жандармеристи, съдебна охрана да минават военна служба

и военна подготовка в опит да се увеличи мобилизационният резерв.

Всъщност кадровата дупка сее подчертава във всички документи на армията от последните няколко години. Тя започна да се отваря след премахването на задължителната наборна служба и всички опити да започне поне малко да се затваря удрят на камък. "Не може да се справим с некомплекта, ако не решим въпроса с атрактивността на военната професия и нейната конкурентоспособност на пазара. Анализите ни показват, че за последните 10 години два пъти е спаднала конкурентоспособността на военната професия", заяви наскоро служебният военен министър, веднага след като парламентарната комисия по отбрана подкрепи Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2023 г. Той призна и че общото число некомплект – 21,8%, не разкрива пълната картина, тъй като е усреднено. За някои формирования процентът е по-висок. "Ако не вземем мерки,

определени формирования могат да загубят своята боеспособност",

призна Запрянов. 

Веднага след това стана ясно, че на закрито заседание на комисията по отбрана е прието решение за сформиране на военни формирования и структури за допълнение на въоръжените сили във военно време и за определяне числеността на запаса за въоръжените сили. "Беше извършен преглед на отбраната и той налага да коригираме формированията, които имахме от 2013 г. Числеността на Въоръжените сили и формированията за военно време по закон се утвърждават от парламента. Това е много добро решение, тъй като ще ни позволи окончателно да планираме отбраната на държавата с ясен комплект мирновременни сили и военновременни сили", заяви министърът, без да навлиза в подробности заради строго секретният характер на материята.

Нещата обаче звучат повече като преместване от един документ в друг, от едно чекмедже в друго, повече като математика, отколкото като набиране на жива сила.

Защото просто няма хора, а тези, които ги има, нерядко напускат. „Нашите хора са на топ ниво подготвени. Но един системен администратор майор на 10 години служба при нас получава малко над 2500 лв., а в една банка тези хора се подписват за много по-големи числа и започва един процес на изтичане на кадри от Въоръжените сили в частния бизнес“, обясни Запрянов. Той говори за дисбаланси дори след решението за вдигане на заплатите: "Благодарение на парламента се увеличиха възнагражденията в академичния състав. В същото време обаче се получава дисхармония и един младши офицер асистент с това увеличение ще получава 3000 лв., което е нормално за такъв пост, но толкова остава заплата на един бригаден генерал, командир на бригада".

Запрянов посочи и дисбаланса с МВР. "Тази дисхармония не е желателна и увеличението на заплащането в МВР води до това, че голяма част от нашите войници започват да се пренасочват да работят в МВР", коментира служебният министър.

Всъщност дупката в армията е от внушителните 9000 души

Това разкри наскоро в интервю за NOVA NEWS бившият министър на отбраната Тодор Тагарев. Той обяви, че на хартия армията ни наброява 43 000 души - действащи и в резерв, но всъщност е с около 20% по-малко. На практика това означава, че над 8500 души са само на хартия.

Още докато беше министър, Тагарев алармира, че кадровата криза в армията се разраства. Според него основните причини са демографската криза, пандемията от COVID-19 и дезинформацията. „COVID-19 оказа сериозно влияние върху поемането на такъв тип тежки задължения, а специално за разликата между 2022 и 2023 г. факторът беше дезинформационната кампания срещу нас, кабинета и хората, които носят униформа – не отивайте там, защото ще ви пратят в Украйна да воювате. Тази кампания все още не е приключила и в нея участваха парламентарно представени политически сили. Те самите носят отговорност, че армията не е окомплектована както трябва“, заяви тогава Тагарев. "Срещу нас беше проведена много мощна дезинформационна кампания. Какъв беше ефектът? В сравнение с 2022 г. имаме с 35% по-малко кандидати за НВУ и реално имаме 45% по-малко курсанти в първи курс. Местата, които се попълниха, са 22%. Това е много пряк ефект на дезинформационните кампании срещу националната сигурност и срещу отбраната в частност. Тези кампании се водят и от сили вътре в нашето общество. Така че искаме или не искаме, няма как да не обръщаме внимание на този проблем“, добави той.

Военното министерство пробва с инициативи като "Бъди войник" и с промени в закона, с които да се въведе т.нар. доброволна служба, да позакърпи нещата, но засега не се получава. Доброволната служба например срещна отпор от страна на бизнеса, защото проектът предвижда неглижиране на работодателите и поставянето им в зависимост от някакви имагинерни обезщетения, които щели да се определят от министъра на отбраната.

На практика това означава, че

не само армията, но и т.нар. резерв е в колапс.

"Анализите показват, че в рамките на следващите 10–15 г. България няма да разполага с достатъчно подготвени граждани за защита на отечеството, придобили статус на запасни, с които да бъдат окомплектовани военновременните формирования", пише в документ на МО. Като пример се привежди обстоятелството, че "за периода на провеждане на курсовете за подготовка на гражданите за защита на отечеството от 2015 г. до днес начална военна подготовка са преминали 337 български граждани, а в курсове за специална военна подготовка за нуждите на въоръжените сили - едва 27". Което е много показателно за състоянието на държава, в която генералите се прескачат, а всеки втори политик се бие в гърдите какъв патриот и радетел за силна армия е.