Надпреварата кой ще грабне инициативата за законопроекти, които биха се харесали на избирателя, е в ход, въпреки че допреди часове Народното събрание не можеше да се разбере за председател. Сред купищата законопроекти, които вече са публикувани на сайта на 48-ия парламент, има един нов - за промени в Кодекса на труда, внесен от Корнелия Нинова и други депутати от "Коалиция за България". Той вдига твърде високо мизата за предстоящите спорове относно най-ниското възнаграждение - на 850 лв.

Промените са лаконични. Левите депутати предлагат минималната заплата за всяка следваща година да се определя по обективен критерий ежегодно до 31 октомври на текущата година и да бъде 50% от средната брутна работна заплата за предходните 12 месеца. По изключение, тази година решението да се вземе до края на ноември заради общото забавяне с всичко, предлагат вносителите, като от бързане са прибавили един несъществуващ ден на предпоследния месец в годината (31 ноември).

Текстът би означавал минимална заплата от 850 лв. за 2023 г., изчисляват от БСП.  Това ще е безпрецедентен скок от сегашните 710 лв. За сравнение служебният кабинет предложи 770 лв., а ГЕРБ смята, че има възможност за минимална заплата до 800 лв. Точно 850 лв. обаче искат синдикатите, които втвърдяват тона си към управляващите и планират в началото на ноември автошествие на жълтите павета.

Предложението на левите депутати отговаря на новата европейска директива за адекватни минимални заплати в ЕС, изтъкват самите те в мотивите си. Директивата бе приета преди месец и въпреки че у нас еднозначно се коментира като задължаваща страните да направят най-ниското възнаграждение 50% от средното, възможностите всъщност са в по-широки граници.

"Определянето на минимална работна заплата остава национална компетентност, но държавите членки ще трябва да гарантират, че националните минимални работни заплати позволяват на работниците да водят достоен живот, съответно като вземат предвид разходите за живот и общото равнище на заплатите. При своята оценка на адекватността на съществуващите минимални работни заплати, държавите членки могат да се основат на кошница от стоки и услуги на реални цени, или пък да определят стойността ѝ на 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата", съобщиха при дебатите от Европейския парламент.

Дяволът обаче е в детайлите - голямо значение има кой период се избира за база. Служебният кабинет например също ползва 50% от средната заплата, за да стигне до предложението за 770 лв., но средната заплата за предходната година - 2021 г. С предложението на Нинова има и друг проблем - би било чудесно базата за определяне да е максимално близо до решението, но към момента НСИ е обявил средната заплата за първите шест месеца на годината, т.е. третото тримесечие трудно ще влезе в уравнението.

Синдикатите вече изразиха несъгласие с предложението на служебния кабинет, определяйки периода като твърде далечен, а сумата - като твърде ниска. Работодателите пък въобще не виждат причина да се обвързва основна минимална заплата със средна брутна, нито пък намират за нужно вмешателството на правителството. Според тях най-чистият вариант е договаряне по отрасли между работодатели и синдикати.

За обективно определяне на минималната заплата у нас се говори от години. Въпреки че този законопроект на практика въвежда именно обективни критерии, в сложната обстановка той най-вероятно ще сложи каруцата пред коня - по-логично би било дебатът за минималната заплата да върви заедно с бюджетните закони, а не да го предхожда. Финансова обосновка към проекта липсва.