От началото на войната в Украйна страните-членки на ЕС се опитват да накажат Русия за агресията й, включително като я изолират максимално от международната дипломация. Наскоро българският парламент избра новите си представители в организация, в която руската държава играе основна роля – Интерпарламентарната асамблея по православие.
Тя е учредена през 1993 г. по инициатива на гръцкия парламент, като седалището й се намира в Атина. В нейната дейност участват парламентаристи с православно изповедание от десетки страни. Целта й, както е официално обявена, е да развива православното културно наследство и да подобрява общуването между членовете си. Те се събират веднъж годишно на Общото събрание, което е върховният орган на организацията.
Изпълнителният орган на асамблеята е международният секретариат. Той има двама постоянни члена: Гърция и Русия. Това показва кои са водещите страни в организацията. Руски представител винаги досега е ръководил и Общото събрание. Затова в миналото Кремъл е обвиняван, че използва асамблеята, за да промотира собствените си цели сред страните с православно население.
БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ
Българският парламент изпраща свои представители в организацията от 1996 г. насам. След като в сегашното Народно събрание се утвърди новото управляващо мнозинство на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, депутатите избраха постоянните органи на парламента, включително и делегациите му към различни международни организации. Сред тях беше и българската делегация към Интерпарламентарната асамблея по православие.
В състава й влязоха Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, който в Народното събрание е председател на конституционната комисия, е ръководител на делегацията; Йордан Цонев от ДПС – шефът на бюджетната комисия; Христо Даскалов от ПП-ДБ и Петър Петров от „Възраждане“. Представители в делегацията не са излъчили ИТН и, изненадващо, БСП.
Чолаков и Цонев са влизали в състава на делегацията и в предишни парламенти. В началото на юли т.г. депутатът от ГЕРБ-СДС беше избран за член на международния секретариат на асамблеята, тоест, влезе в оперативното й ръководство.
МИНАЛО И БЪДЕЩЕ
Доскоро председател на Общото събрание беше руският депутат Сергей Гаврилов. Той стана международно известен през 2019 г., когато произнесе реч на руски език на тогавашното Общо събрание на асамблеята, провело се в грузинската столица Тбилиси, при това в сградата на местния парламент. Грузинската опозиция видя в поведението му обида за суверенитета на страната си; последваха протести и сблъсъци, заради които председателят на грузинския парламент подаде оставка. Гаврилов, също така е сред руските парламентаристи, санкционирани от САЩ заради подкрепата им за нашествието в Украйна.
На последното заседание на Общото събрание преди месец за негов председател беше избран Евгений Чиквин – депутат от Сейма на Полша. Беше определена и комисия, без руско участие, която да предложи изменения в устава на асамблеята. Очакванията са промените да бъдат в такава посока, че да елиминират специалните права, с които се ползват руските представители в международната православна организация.
