Точно година след последното обществено обсъждане на проекта за нов подробен устройствен план на Борисовата градина от Столична община идват противоречиви сигнали кога въпросът за бъдещето на най-големия парк ще се постави отново на дневен ред. В различни групи в социалните мрежи се появиха съобщения, че нова среща между гражданите, администрацията и авторите на проекта за ПУП на градината е предвидена за края на юни. В сайт, приближен до общината, за кратко дори се появи анонс, че следващото обсъждане на плана ще се състои на 26 юни в сградата на УАСГ. След няколко часа обаче съобщението изчезна. От "Московска" 33 засега не отговарят на въпроса на "Сега" насрочена ли е вече дата за рестарт на обсъжданията на документа.
За последно проектът за Борисовата градина бе обсъждан през юни 2019 г. и бе съсипан от критики.
Гражданите изказаха множество упреци към автора му - арх. Атанас Ковачев, към кмета Йорданка Фандъкова и към главния архитект на София Здравко Здравков. Обсъждането на 5 юни м.г. продължи над 3 ч., а след него от районите "Средец", "Изгрев" и "Изток", на чиято територията се простира градината, съобщиха, че са получили стотици писма с възражения и предложения. Най-честите искания на граждани и неправителствени организации бяха в парка да не се разрешава никакво строителство, да не се улеснява влизането с автомобили, както и паркирането в близост до гората и да не се сече нито едно здраво дърво. Друг всеобщ призив бе Столична община да направи всичко възможно да си върне земи и имоти в Борисовата градина, от които се е отказала през годините, да не допуска разрастване на частната собственост в парка и да възпира всякакви инвеститорски апетити.
Във връзка с конкретни казуси се поиска възстановяване на собствеността на къпалнята „Мария Луиза“ и Летния театър, премахване на автокъща „Капитолия“ от общинския терен под нея и др. Като крайно нетърпими бяха посочени плановете на проектанта - арх. Атанас Ковачев, за възстановяване на т.нар. Климатично училище в близост до Маймунарника, съществувало до 30-те г. на ХХ век, идеята за строеж на Музей на зелена София на бул. „Драган Цанков“, възстановяването на ресторант „Тенекиите“, проекта за строеж на културен център в района на гара "Пионер" и т.н.
В предизборната 2019 г. кметът Фандъкова обеща да се вслуша в призивите за забрана на ненужните строителни дейности и особено на строителството. По време на дебатите м.г. тя обеща лично да внесе предложение Климатичното училище да не се възстановява, Конната база да не се мести в Ловния парк, а комплексът „Спортна София“ да не отива на споменатата гара "Пионер". Фандъкова каза още, че не е нужно и да се прави и алея в поляната до Братската могила, каквато проектът също предвиждаше.
Все още не е ясно дали арх. Ковачев е взел под внимание тези искания и ги е нанесъл в проекта си. От общината през седмицата не отговориха на въпроса на "Сега" кои от предложенията за промени в предложения ПУП вече са изпълнени. Неясно остава и решението относно друг парещ въпрос - стадион "Българска армия". М.г. Ковачев заяви, че проектът не позволява да се строи извън чашата на съоръжението и че реконструкцията трябва да е в рамките на съществуващите терени. Междувременно обаче бяха предприети няколко стъпки в посока изграждане на нов стадион от страна на собственика на държавния имот - Министерството на младежта и спорта, и от наемателя "ЦСКА-София". През април и май м.г. клубът показа три различни проекта за изцяло ново съоръжение. В никой от тях обаче не беше предвидено как ще се реши основният проблем пред бъдещата му експлоатация - задължителното изграждане на автомобилен паркинг с капацитет поне 1/10 от този на самия стадион (28-30 хиляди зрители). През септември м.г. стана ясно, че стопанисващото имота държавно дружество "Сердика спортни имоти" ЕАД е получило виза от главния архитект Здравков "за проектиране на основен ремонт и реконструкция на стадион "Българска армия". Вестта дойде около месец преди местните избори, които шефът на Здравков - Йорданка Фандъкова, спечели за пореден път. Спортният министър Кралев веднага анонсира създаването на смесено публично-частно търговско дружество, което да инвестира в новия стадион, и то беше официално гласувано от МС през октомври.
Учредяването на съвместното акционерно дружество с "ЦСКА-София" не е завършено и до днес, тъй като само държавата е направила своята вноска за капитала - с апортиране на самия имот, оценен на 32,3 млн. лв. За бъде завършен процесът по формиране на капитала, притежаваният от Гриша Ганчев футболен клуб трябва да направи парична вноска на същата стойност.
Освен бъдещето на "Българска армия", все още не е ясно и дали Столична община и арх. Ковачев ще се съобразят с призивите към заданието на ПУП-а да бъдат присъединени и доскорошни територии от парковата част на Борисовата градина, в които към момента е позволено да се строи- например "Софияленд", промишлената зона "Хладилника", обширна част от Ловния парк и др.
В същото време тази пролет Столична община възложи на общинската фирма "Софинвест" поръчка за изготвяне на експертна оценка на терена, басейните и сградите в плувния комплекс "Мария Луиза". Съобщението се появи без допълнителна информация и така намеренията на администрацията все още не са ясни. Все пак в заданието към "Софинвест" се посочваше, че оценителят ще трябва да изчисли и цената на дейностите, които биха позволили възстановяване на къпалнята. От години мажоритален собственик на дружеството, стопанисващо къпалнята, са фирми, свързани с бизнесмена Румен Гайтански, известен като Вълка.
Отново през 2020 г. столичната власт се опита да прокара през общинския съвет и предложение за ремонт на централната част на Борисовата градина на стойност близо 12 млн лв. От тях 8,8 млн. лв. трябваше да дойдат от ОП „Региони в растеж“, а почти 3 млн. - от бюджета на общината. Реновацията трябваше да обхване т.нар. историческа зона- от "Орлов мост" до бул. "Яворов", с реконструкция на Езерото с лилиите и зоната около него, обновяване на около 30 дка алеи и бордюри, подмяната на стари камери за видеонаблюдение с нови, доизграждане на поливната система, възстановяване на тоалетната в горната част на градината и т.н. След силен натиск от страна на граждани и на опозицията обаче през февруари т.г. разглеждането на проекта бе отложено, докато тогавашният зам.кмет по екологията Йоана Христова представи точни сметки колко от поисканите средства ще отидат за асфалтиране, осветление, нови камери и т.н. Няколко седмици по-късно Христова бе освободена от кмета Фандъкова, а засега темата за новия скъп ремонт на Борисовата градина не е повдигана отново.
