България отказа на Русия да й върне Алексей Алчин. Днешното решение на Апелативният съд във Варна е окончателно. То отменя решението на Окръжния съд, който постанови Алчин да бъде предаден на Москва. Втората инстанция го пусна от ареста.
Според апелативните съдии Румяна Панталеева, Десислава Сапунджиева (докладчик) и Росица Тончева, има риск в случай, че бъде предаден на Русия, положението на Алчин да бъде утежнено с оглед политическите му убеждения, а правата му в наказателното производство съгласно изискванията на международното право да бъдат накърнени. Съдебният състав съобрази писмените данни по делото за политическите антивоенни възгледи и проявления на Алчин след февруари, когато Русия започна инвазията си в Украйна.
Магистратите цитираха и резолюция на Европейския парламент от миналия декември за непрекъснатите репресии срещу гражданското общество и защитниците на правата на човека в Русия, на резолюция от април за нарастващите репресии в Русия, на доклад на Българския хелзинкски комитет, изготвен за конкретното дело. От всички събрани доказателства не остава съмнение, че Русия е засилила репресиите срещу мирни демонстранти, защитници на човешките права и активисти на гражданското общество и протестиращи срещу войната. Промените в руското законодателство се използват за упражняване на съдебен тормоз срещу изразяващите несъгласие в страната и чужбина с водената политика на страната, напомня съдът.
46-годишният руски гражданин се издирва от властите в родината си заради разследване за укриване на данъци в особено големи размери. Според обвинението в резултат на престъпната му дейност на държавната хазна на Руската федерация са нанесени вреди за над 282,5 млн. рубли.
Алчин, както и съпругата му смятат, че разследването и искането за връщането му са свързани с неговата гражданска позиция. На 26 февруари, във Варна, той е на протеста срещу руското нахлуване в Украйна и запалва руските си лични документи. В месеците след това активно помага на украинските бежанци и призовава за спиране на войната.
Първата инстанция обаче прие, че всички предпоставки за екстрадицията са налице. Окръжните съдии се довериха на уверенията на руската страна, че не преследва Алчин с политически мотиви, че ще му бъдат предоставени всички възможности за защита и няма да бъде подложен на изтезания. Апелативните магистрати обаче подлагат на съмнение гаранциите, давани от Русия. Още повече, че Русия вече не е член на Съвета на Европа, а от септември няма да отговора и пред съда в Страсбург за нарушаване на конвенцията за правата на човека. "Проблемът е изключително сериозен, защото дори и при досегашното членство на РФ в Съвета на Европа, тя не е изпълнила решенията по 90% от делата, идентифициращи проблем с човешките права, по които са постановени осъдителни решения срещу нея от Европейския съд за правата на човека през последните 10 години", пише съдът.
Магистратите се позовават и на сходни решения на съдилища в страните-членки на Съвета на Европа, които отхвърлят искания за екстрадиция или международна правна помощ от Руската федерация на основание липса на доверие във волята на тази страна да изпълни задълженията си по международното право, наличие на съмнение в спазване на принципа за върховенство на правото и невъзможност за наблюдение върху дадените гаранции. Цитира се и единодушното съгласие на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от началото на март, че "действията на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателноправни въпроси, като си запазват правото на преценка за всеки отделен случай".
Защитата на руския гражданин изтъкна, че неговото предаване в Русия се иска във връзка с изразената от него политическа позиция. Те посочиха, че след задържането под стража през юни тази година в България, той е поискал от българските власти политическо убежище. Прокурорът отговори, че подобно искане може да бъде ценено единствено, ако е подадено преди задържането на лицето във връзка с исканата екстрадиция.
По време на делото за задържането на Алчин прокуратурата, както окръжната, така и апелативната, застана на страната на руските власти и пледира, че извършеното престъпление не е политическо, а икономическо и то извършено през 2015 г. Руските власти започнали издирването през 2018 г. и след като лицето не било установено, било обявено за международно издирване - т.е. далеч преди избухване на военния конфликт между Русия и Украйна.
Вчера апелативният съд изслуша двама свидетели - жената, с която Алчин живее и Генадий Гудков - бивш депутат от Руската дума, който живее във Варна. Гудков посочи, че в Русия отдавна не се спазват правата на човека и дори за споменаване на думата "война" за войната в Украйна, можеш да получиш от 3 до 5 години затвор, разказва БГНЕС.
ОПИТ
Наскоро "Комерсант" обяви, че Генералната прокуратура на Русия е получила от колегите си от Европа 43 отказа за екстрадиция след нахлуването на Москва в Украйна. Много членки на ЕС отказват да екстрадират дори осъдените за убийство и лица, занимаващи се с проституция на непълнолетни. Генералната прокуратура на Русия се оплаква, че от началото на войната, повечето европейски страни на практика постановяват постоянни откази за екстрадиция.
Ако през първите два месеца на 2022 г. Русия е получила само четири отказа, то през март-май тази година те вече са 43. Посочват се много държави, които са го направили, включително Австрия, Германия, Великобритания, Италия, Полша и Чехия. За този период само Германия е отказала да екстрадира 13 обвинени и то за престъпления от общ криминален характер.
Подобна е ситуацията и при предоставянето на правна помощ по наказателни дела и съдействие на правоприлагащите органи. Например белгийската федерална прокуратура уведоми руската страна за прекратяването на сътрудничеството не само в областта на екстрадирането и правната помощ по наказателни дела, но и в областта на съдействието на правоприлагането, спирайки изпълнението на споразумението за сътрудничество, сключено с Главната прокуратура на Русия през 2013 г. Едностранно прекратяват сътрудничеството с руската прокуратура и главните прокурори на Словакия и Словения.
Единственият известен случай на екстрадиране през последните месеци е от Испания, която е върнала на Русия Инеса Бранденбург, бивш служител на Сибирската банка за реконструкция и развитие (СБРР). Тя е била върната по обвинение в кражба на 561 млн. рубли от СББР, съобщават Новая газета и РИА Новости. Делото е от 2018 г.
