Парламентарната асамблея на Съвета на Европа избра омбудсмана Диана Ковачева за следващия български съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Мандатът в съда в Страсбург е 9 години.
За нея гласуваха 115 от депутатите в ПАСЕ. На второ място остана съдията Галя Вълкова, макар и тя да беше подкрепена от специалната комисия за избора. Вълкова получи 73 гласа. 13 от депутатите гласуваха за Драгомир Йорданов.
Ковачева беше избрана на втори тур. При гласуването вчера не ѝ достигна само един глас. Днес в гласуването участваха по-малко депутати и макар и гласовете за Ковачева да бяха по-малко от вчерашните 120, те все пак бяха достатъчни за избора ѝ. "Моралната победа е за съдия Вълкова, която без никакъв гръб успя да събере толкова много гласове", коментира пред "Сега" магистрат, пожелал анонимност, и упрекна неправителствения сектор, а и гилдийните организации на съдиите, че не са подкрепили Вълкова.
Миналия юни Ковачева, Вълкова и Йорданов бяха класирани за български съдия в Страсбург от специална комисия за подбор в София. Мандатът на Йонко Грозев, който в момента е българският съдия в ЕСПЧ, изтича на 12 април тази година. Правителството прати на ПАСЕ списъкът с имената на тримата, както и списъка със седем резерви.
На 9 януари специалният комитет по избора на съдии в ЕСПЧ е интервюирал кандидатите, става ясно от публично обявените от ПАСЕ документи. Комитетът препоръчва на ПАСЕ с малко мнозинство, мястото на Йонко Грозев да заеме Галя Вълкова като най-квалифициран кандидат. След нея остават Ковачева и Йорданов, като и двамата се смятат за еднакво квалифицирани от комитета. Обикновено ПАСЕ се съобразява с тези препоръки.
В случая обаче очевидно надделяха политическите пристрастия. Вълкова е съдия от кариерата, като включително е работила и в регистратурата на ЕСПЧ. Диана Ковачева няма грам съдийски опит. По предложение на ГЕРБ тя зае мястото на омбудсмана Мая Манолова, на която беше заместничка. Тя беше и правосъден министър от ГЕРБ и като такава не остана в историята с някакви постижения. Но ще бъде запомнена с това, че дирижира заседанието на Висшия съдебен съвет, когато Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор. Всъщност Ковачева беше министър в най-мракобесните времена на ГЕРБ, включително и при създаването на закритото вече спецправосъдие.
Както "Сега" вече писа представителите на България в ПАСЕ от ГЕРБ, ДПС и БСП усилено лобираха за избора на Ковачева.
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е един от основните органи на Съвета на Европа. Тя се състои от 306 депутати в парламентите от 46-те държави членки. България има шестима представители.
БИОГРАФИЯ
Ковачева е родена през 1975 г. Завършила е Юридическия факултет на СУ. От 2021 г. Ковачева е професор по международно право и международни отношения в Института за държавата и правото на Българската академия на науките.
В продължение на близо 10 години е директор на "Трансперънси интернешънъл" - България. От 2011 г. до 2013 г. е министър на правосъдието.
През 2016 г. беше избрана за заместник-омбудсман на България, а след това и за омбудсман, а сега ще трябва да напусне този пост за да поеме позицията в Страсбург.
ЗАГУБА ЗА КУНЕВА
Миглена Кунева, която беше в шортлистата за поста комисар на Съвета на Европа по правата на човека в ПАСЕ, също беше на втори тур днес, но за разлика от Диана Ковачева, бившата еврокомисарка не успя. Поста получи Майкъл О’Флахърти от Ирландия, който взе 104 гласа (при 97 вчера). За Кунева гласуваха 70 депутати (при 78 вчера), а за Манфред Новак от Австрия - 37 (75 вчера).
