Промени в ограниченията при влизане в страната ще има, но за пристигащите от Швеция, Великобритания и Португалия 14-дневната карантина няма да се премахва, съобщи днес министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. По думите му все още не е издал заповед, тъй като се водят преговори с трети страни.
"За някои от третите страни ще влезем на реципрочна основа. Водим разговори с тях и когато се уточним, тогава окончателно ще излезе заповедта", обясни министърът. Ананиев обясни, че и за българите във Великобритания, които искат да се приберат, не е възможно да отпадне периодът на карантина. "В крайна сметка нашата задача е да съхраним здравето и живота на българските граждани. Там коронавирусът е много силно развит и голям процент от населението е носител на вируса", посочи той.
Днес здравният министър обяви и нов праг за въвеждане на по-строги ограничения - над 200 заразени на ден. "Преминаването на границата от 200 заразени на ден вече е един много сериозен сигнал, че трябва да се възстановят част от мерките, които прилагахме доскоро”, коментира той. Изказването му идва на фона на нарастващите у нас случаи на инфектирани с COVID-19 и удължената епидемична обстановка до края на месеца.
Здравният министър уточни, че засега не се предвиждат нови мерки, което не означавало, че процесът на развитие на заразата не се наблюдава. "Ако наистина ескалира, ние сме готови във всеки един момент да вземем необходимите мерки. Просто трябва да спазваме дисциплината и дистанцията, както и да носим маски", призова Ананиев. Една от мерките, които бяха върнати от властта, бе задължителното носене на предпазни маски в магазини и в обществени сгради.
Ананиев коментира и рекордния брой нови случаи на COVID-19, регистрирани за ден в столицата. "В София наистина тази сутрин бяха 86 души, но това не е някакво голямо нарастване, в контекста на големия брой хора, които живеят в столицата. Съпоставено с другите областни градове, не е някакъв пик, макар че ме притеснява”, допълни той.
Ананиев допълни, че контролът в цялата страна е засилен.
Без публика на футболни мачове и големи спортни събития, без провеждане на мероприятия с повече от 50 души и затваряне на нощни заведения на закрито. Това може да са мерките, ако прескочим 200 заразени на ден, заяви доц. Ангел Кунчев пред БТВ по повод намерението на МЗ да затяга мерките при скок на болните.
СРЕЩУ ЗАТЯГАНЕТО НА МЕРКИТЕ
Междувременно с ръста на тестване и съответно на отчетените положителни проби за коронавирус тревогата сред българите отново започва да расте, но няма предразположение за затягане на мерките. Това отчита най-новото социологическо проучване на "Галъп” по темата „коронавирус“. Изследването е проведено между 25 и 27 юни сред 820 пълнолетни българи.
Обществото по-скоро разчита на личната отговорност и на трезвата преценка за заплахата. Работата на властта продължава да се оценява по-скоро високо, но за няколко седмици е намаляло усещането, че заплахата е под контрол. Заедно с това намалява и увереността, че скоро ще се върнем в пълнота към живота от преди.
След като постоянно спадаше след пика си от април, сега тревогата в обществото ни по повод коронавируса отново расте. Преди седмици 51% се страхуваха, че те или член на семейството им могат да се заразят с коронавируса. Сега този дял е 60%. Тези, които не се боят, са 39%, а в началото на месеца бяха 48%, отчита сондажът на агенцията.
В началото на юни 72% смятаха, че вирусът у нас вече е под контрол, докато сега този дял е само 38%. Промяната е очевидна и се дължи на ръста на регистрираните случаи. Заедно с тази промяна намалява и увереността, че до края на годината ще има пълно връщане към нормалния живот. Сега в това вярват 40%, а седмици по-рано бяха 61%. Реципрочно, расте делът на онези, които не вярват, че до края на годината ще се върнем към нормалността в пълна степен.
Въпреки по-тревожната ситуация, мнозинство от 61% е против ново затягане на мерките. 38% са на обратното мнение. Малцина остават тези, които не могат да преценят.
Явно надделява нежеланието за нови ограничения.
Убеждението, че заплахата е преувеличена остава на нивата, регистрирани наскоро – 59%. Делът е сравнително висок на фона на данните за други държави по света и показва, че обществото ни продължава да не е склонно да преувеличава нивата на опасност.
Българите по-скоро се доверяват на идеята за лична отговорност и не показват признаци на паника пред опасността.
