Реформата на партийното финансиране се отлага вече години наред и затова политическите сили са увиснали на гърба на държавата, от която очакват издръжка. През миналата година обаче касите им са се поизпразнили. Но не защото хазната им отпуска по-малко пари – субсидията остава на същото ниво като в миналото. А защото намаляват членовете и симпатизантите, които са склонни да подкрепят финансово партиите си.
Такива изводи могат да се направят от статистиката, която представя неправителственият Институт за развитие на публичната среда. Тя се основава на информацията от публичните регистри на Сметната палата, където партиите подават годишните си финансови отчети, както са задължени по закон.
За 2022 г. отчети са подали 112 формации. Приходите, които са декларирали, възлизат на общо 28 255 500 лв. Това е с 10 милиона по-малко, отколкото през 2021 г. Тази разлика е много съществена, тъй като спадът се дължи на намаляването на приходите от дарения и членски внос.
За миналата година общият размер на държавната субсидия е 18 159 000 лв. Това е 64% от всички приходи на партиите. През 2021 г. от хазната са получили на практика същата сума – 18 058 424 млн. лв. Тогава обаче делът й е възлизал на 47% от всички постъпления в партийните каси. Причината е, че към онзи момент даренията – в размер на 10 611 845 млн. лв., са възлизали на 28% от всички приходи или близо една трета. Още 4 925 090 лв. (13% от цялото финансиране) са дошли от членски внос.
През 2022 г. държавната субсидия остава същата, но и двата алтернативни източника – даренията и членският внос, рязко намаляват. От симпатизанти партиите са получили 6 303 000 лв. - това са вече 22% от всички приходи, а от членовете си - 3 001 000 лв. (което е 11 % от всички средствата на партиите).
Спадът с 4.3 млн. лв. на даренията в сравнение с 2021 г. може да обясни с предизборните кампании. през 2022 г. парламентарен вот се проведе веднъж, докато 2021 г. ще остане паметна с трите вота, като един от тях беше две в едно – за парламент и за президент. Логично е, че за три кампании са набрани доста повече дарения, отколкото за една. От тази гледна точка, за 2023 г. може да се очаква скок в помощите от симпатизанти – вече проведохме веднъж предсрочни избори тази година, а през октомври предстои и местен вот за кметове и общински съветници. Тук се появява въпросът защо спонсорите се активизрат най-вече, когато дойдат избори, а не подкрепят постоянно любимите си партии.
Неясна е обаче причината за това, че членският внос намалява с почти 2 милиона. Възможни са различни обяснения. Първо, че има силен отлив на хора от членската маса. Това твърдение не може да се провери, тъй като партиите пазят в тайна броя на членовете си – преди всичко, от опасения да не изглеждат слаби, ако потвърдят публично, че те намаляват. Второ, че партиите не събират толкова строго членския внос. Като се вземе предвид икономическата криза, това изглежда като вероятно обяснение.
СТРАННИ ФАКТИ
За отбелязване е, че според подадените отчети в Сметната палата 57 от 112 формации не са обявили никакви приходи за 2022 г. Това повдига куп въпроси – това функциониращи политически партии ли са или просто виртуални организации; извършват ли някаква политическа дейност и, ако не, тогава с каква цел съществуват и т.н.
Друг интересна подробност от статистиката е, че 74 формации не са събрали никакви средства от членски внос. Каквото и да е обяснението за това, тук изниква простият въпрос – съпричастни ли са въобще членовете им към тези организации, ако не дават нито стотинка за тях.
Някои от малките политически сили изглежда съществуват, за да усвояват т.нар. медийни пакети – ваучерите от по 40 000 лв., които им отпуска държавата, за да плащат медийните си участия по време на предизборните кампании. Това им осигурява краткотраен живот преди гласуването.
КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ
Краткият отговор е: нищо особено. Размерът на държавната субсидия се запазва на 8 лв. за действителен глас за политическите сили, които са привлекли поне 1% от избирателите на последните парламентарни избори. Планове за реформа на партийното финансиране няма, ако се изключат периодичните искания за съкращаване на субсидията. Това обаче, само по себе си, е крайно недостатъчна мярка. А и непопулярна сред политиците, които винаги заплашват, че едва ли не ще се обърнат към сенчестия бизнес за финансова подкрепа, ако им се отреже издръжката.
През 2022 г. съпредседателят на ПП Асен Василев – и тогава, и сега финансов министър, заговори, че политическите сили трябва да получават минимална издръжка, с която да поддържат офиси със сътрудници във всички области на страната. Тази неясна идея така и не придоби конкретни очертания и потъна, заедно с всичко друго, което засяга реформите в партийната ни система.
