От всички 21 партии и коалиции, взели участие в последните парламентарни избори на 2 апри, едва 9 формации са отчели, че са получили финансова помощ от свои поддръжници. Те са обявили 362 парични дарения на обща стойност 1 272 338 лв. и 12 непарични помощи, възлизащи на 6006 лв. Това става ясно от доклад на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).

80% (288 на брой) от всички направени в кампанията дарения са били под прага на минималната работна заплата, която възлиза на 780 лв. В случая става въпрос за общо 170 584 лв. Законът не изисква от дарителите на такива суми да предоставят информация за произхода на своите средства. Също така, когато става въпрос за дарения под 1000 лв., Сметната палата не извършва проверки откъде идват парите.

Най-много подобни дарения се наблюдават при коалиция „Левицата“, съставена от бивши членове на БСП. При лявото обединение 94% от даренията (149 от общо 158) са под прага на минималната заплата, тоест, произходът им не може да бъде проследен. В същото време, даренията за ПП-ДБ и „Възраждане” например са на средна стойност съответно от 8752 лв. и 5439 лв.

Най-голямата формация в 49-ото Народно събрание ГЕРБ-СДС не е декларирала нито едно дарение за предизборната си кампания. Известно е, че герберите не търсят помощ от сподвижници, а предпочитат да харчат от държавната си субсидия. Същото се отнася и за ДПС.

За сравнение коалицията между ПП и ДБ е привлякла 111 дарения на обща стойност 971 453 лв. Така се запазва тенденцията градската десница да събира огромната част от предизборните дарения. Следва „Левицата” със 137 201 лв. и „Възраждане” – 92 469 лв. БСП за България” е събрала едва 28 770 лв. ИТН, която този път влезе в парламента, отчита скромните 1350 лв.