Около една трета от избирателите гласуват редовно с преференции, но това не води до сериозни размествания в партийните листи. На последните избори, проведени на 2 април, 820 983 българи са избрали конкретен кандидат. Това е 38.03% от всички гласоподаватели, които са участвали във вота. За сравнение на изборите през октомври 2022 г. те са били 35.9 %. Това показва информация, събрана от Института за развитие на публичната среда.
Преференциалният вот не повлиява особено върху местата на кандидатите в листите. За да се изкачи нагоре в листата, даден кандидат трябва да получи преференции, чиито брой е не по-малък от 7 на сто от всички гласове, спечелени от издигналата го формация в съответния изборен район. Този праг обаче реално е много по-висок поради наличието на т.нар. „служебни” преференции – това са гласовете, подадени за дадена политическа сила, в които няма маркирана подкрепа за конкретен кандидат. Те автоматично се броят за водача на листата, като му осигуряват значително предимство.
112 кандидати на партиите и коалиции, влезли в 49-ото Народно събрание, са преминали 7%-овата бариера. В тази група не са включени водачите на листи в отделните райони.
ГЕРБ-СДС има най-много кандидати, събрали достатъчен брой преференции, за да разместят листите – общо 43. Това е с 9-има повече в сравнение с изборите от 2022 г. Следват ПП-ДБ с 22-ма, ДПС и БСП с по 21 човека, в ИТН - 4-има. „Възраждане“ има едва един кандидат, който е стигнал бариерата.
В нито един район обаче няма случай, при който водач на листа да е бил изместен от кандидат с много преференции. Това ясно показва как „служебните” преференции изпълняват ролята си в защита на партийните лидери и фаворити на политическите формации, констатират от Института за развитие на публичната среда. И тази защита в листите често е и двойна, тъй като водачите имат възможност да са начело на листите в два избирателни района. Това превръща преференциалното гласуване в състезание за второ място.
Избирателите на ГЕРБ-СДС са се възползвали в най-голяма степен от възможността да гласуват с преференция. Почти половината от тях (48.98%) са предпочели конкретни кандидати в листите на коалицията. В последните години първото място редовно се заемаше от симпатизантите на ДБ. След обединението с ПП, гласуващите с преференция за конкретен кандидат на коалицията им са 38.71 %.
По райони
Начело на класацията по преференциален вот застава район Благоевград. 56.56% от избирателите на шестте формации, влизащи в 49-ото Народно събрание, са се възползвали от възможността да подкрепят конкретен кандидат. В листата на ГЕРБ-СДС в района общо 5 от кандидатите преминават бариерата от 7% от гласовете. А преференциално за ГЕРБ-СДС са гласували 78.17% от нейните симпатизанти там. Обичайно там голям преференциален вот получава поставяният на последно място в партийната листа Стефан Апостолов. На изборите на 4 април 2021 г. той дори успява да измести водача на листата.
Следват Враца – 47.88% и Варна – 47.14%, където третата в листата на ГЕРБ-СДС Славена Точева събра повече от 10 хиляди преференции. Заради това МВР започна разследване срещу Точева по подозрения за търговия с гласове.
Най-рядко преференцията е използвана от избирателите в районите, в които традиционно печелят ДПС. Това са Кърджали – едва 9.2%, Силистра – 25%, Търговище – 26.9% и Разград – 29.7%. През годините ДПС ясно показа, че не одобрява възможността за разместване на листите на партиите чрез преференции.
Спрямо миналите избори употребата на преференции в Кърджали намалява. В останалите три района обаче има увеличение спрямо октомври 2022 г.
