Медия без
политическа реклама

Почина Любен Гоцев, когото мнозина смятаха за кадровика на прехода

Той беше дипломат, разузнавач, политик, неформален лидер на кръга "Монтерей", създател на Генералското движение

08 Окт. 2020Обновена
Снимка: Архив

На 90 години почина ген. Любен Гоцев, предава БГНЕС. Това е станало късно снощи, а новината е потвърдена и от Виктор Вълков, който беше министър на външните работи непосредствено след промените през 1989-1990 г. и близък на генерала, когото мнозина смятаха за кадровика на прехода. Той беше един от създателите на т.нар. кръг Монтерей, на Генералското движение в БСП, на Обществен съвет към МВР. Едни смятаха, че той дърпа конците в цялата държава, в групировките, в сектора за сигурност, други пък твърдяха, че ролята му, особено в последните години е твърде преувеличена. 

Ген. Любен Гоцев е роден на 3 март 1930 г. в София. Завършва Московския държавен институт за международни отношения /МГИМО/. Той е български политически и държавен деец, дипломат и разузнавач от кариерата. Той беше член на Българската комунистическа партия, а след това на нейната наследница БСП. Завършил е строителния техникум  Христо Ботев” и започва работа като чертожник в Дирекцията по трамваите и осветлението към Столична община. Междувременно е ремсистки организатор, инструктор в районен комитет на партията, офицер във Вътрешни войски, отново инструктор в районен комитет. През 1950 г. е изпратен да учи в  Московски държавен институт за международни отношения, където завършват и неговите близки приятели -  бъдещият външен министър и президент Петър Младенов и бъдещият премиер Андрей Луканов. 

Работи и във Външно министерство и в разузнаването, като в периода от 1974 г. до 1982 г. е дори зам.-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност. Във Външно министерство пък работи основно по американска линия и в отделите за международните организации, Западна Европа, САЩ и Канада, дипломат е в Постоянното представителство в Организацията на обединените нации, Ню Йорк,  Той е зам.-външен министър от 1982 до 1989 г..  

Ген. Гоцев оглавяваше предизборния щаб на БСП на първите демократични избори за 7 ВНС през юни 1990 г. Избран е за депутат и за председател на парламентарната Комисия по националната сигурност. През есента на 1990 г. за кратко е министър на външните работи във второто правителство на Андрей Луканов. От февруари до декември 1991 г. е посланик в Нидерландия.

През 1992 г. Любен Гоцев се оттегля от политическия живот, занимава се известно време (1993 – 1999) с частен бизнес. Той е сред основателите на Движението за единство и развитие (наричано „генералско движение“) в БСП през 1997 г. Женен е. Има 2 дъщери, 2 внучки и 2 внуци.

Любен Гоцев навърши тази година 90 години и се появиха публикации, че въпреки влошеното си здраве е празнувал годишнината, включително и в "Монтерей". Именно с въпросното заведение е свързана една от основните легенди с генерала - че е бил лидер на кръг от бивши високопоставени дипломати, разузнавачи, митничари, полицаи, до който е имало допитване от висши държавни кръгове за едно или друго назначение. С този кръг се свързва и неочакваното поставяне на поста главен секретар на МВР на тогавашния шеф на охранителна фирма "ИПОН" Бойко Борисов през 2002 г. Нещо, което иначе се отрича, включително и от хора и самия кръг, но никога от самия Гоцев. Всъщност точно с него се свързва и връщането на царя, както и наличието на между 10 и 20 депутати в НДСВ. Един от тях дори е бил съдружник с него във фирми и беше по едно време и министър. 

През 2003 г. Иван Костов казва по негов адрес: "Бивши служители на ДС са директорът на Националната разузнавателна служба и неговият заместник, на Националната служба за сигурност и неговият заместник. Даже пенсионирани от БСП полковници от ДС се връщат на работа като директори на регионални дирекции на МВР, както е случаят в Благоевград. Това разпада политическата система на България. Ако този разпад продължи, ние ще видим след време, че дясното ще бъде направено от хора като Любен Гоцев". Тогава Гоцев пък отвръща на Костов да си мълчи и да не го предизвиква да си отваря устата.

Гоцев коментираше през годините и политиката, и дипломацията. Така преди време пред "Сега" той обяви: "Има една житейска логика - правото е на страната на силния. Но по време на Втората световна война силният беше Германия, България пак беше на страната на силния и видяхме как завърши историята. Силният след това беше Съветският съюз, Варшавският договор и България пак беше на страната на силния! Но видяхме как завърши и тази история. Така че нека не се обвързваме толкова категорично с най-силния в момента. След години най-силният ще бъде някой друг. Ерго, България трябва да бъде малко по-обективно настроена и към двете страни. Баланс и уважение към страните".

Негови са и думите: "Има една много стара сентенция: "Целта оправдава средствата". Така е в политиката за съжаление, "откритост", "гласност", "нов морал" - до определен момент, но когато ножът дойде до кокала, както казва народът, тези заклинания се забравят. Видяхме как само за няколко минути се преминава в лагера на опонента или довчерашния враг. Мисля, че римляните бяха казали "щом не можеш да победиш врага си - присъединявай се към него". Цинизъм, вероятно ще ми отговорите вие, и сте прави, но тази философия и практика са в действие от векове".

Името на генерала от разузнаването се навързваше през годините и със СИК, и с Мултигруп, и с ВИС, но така и не извадено нито едно доказателство за негова пряка връзка със създаването им. Нещо повече. Изненадващо през 2005 г. лидерите на СИК Красимир и Николай Маринови, известни и като Големия и Малкия Маргин бяха арестувани и обвинени в подготовката на убийствата на Иван Тодоров-Доктора, на консултанта Никола Дамянов, близък до варненска групировка, и точно на Любен Гоцев. Имаше дори и съдебно дело, но братята бяха опрадвани по него.

Иначе през годините след пенсия се занимава с рекламен бизнес, търговия с петрол, в управата е и на банка, и на петролна компания. Но това някак между другото. Останалото е обвито в мистика и легенди.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

Любен Гоцев, кончина, смърт