Поне 300 000 българи живеят в жестоко безводие. Такъв извод може да се направи от данни, публикувани в социалните мрежи от еколога и бивш зам.-министър на околната среда и водите Тома Белев и негови сподвижници.
Темата е остро актуална от няколко седмици, защото стотици селища са на воден режим. Остарялата канализация, текущото лятно засушаване, а и принципното климатично затопляне изпразват източниците. България не е подготвена за такъв риск, като има и куриозни случаи - в някои области (Кърджали, Търговище, Шумен) всички общини са с проблеми. В резултат от средата на юли протестите с искане за вода са почти всекидневие в различни селища от страната. Темата бе разисквана в парламента в петък, като министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова отчете, че в момента около 111 000 жители са с нарушено водоподаване (24 000 от 7 града и 87 182 от 172 села). Данните на Белев обаче показват по-пълна картина, защото разглеждат проблема в по-дълъг период, а и включват не само водния режим: 263 000 души от 370 населени места са на режим, 9000 от 125 селища нямат централно водоснабдяване, а 2300 от 7 населени места са с издадена заповед да не се ползва водата за пиене (най-често заради замърсяване). Белев уточнява, че събирането на данните е в процес, засега не обхващат цяла България. Тоест числата финално ще се окажат по-големи. Въпреки това и в момента е изготвена подробна много любопитна карта, съдържаща линкове и разяснения за видовете проблеми:
Пред депутатите Коритарова призна, че в момента липсва дългосрочна стратегия за справяне с кризата - такава, каквато съответства на проблем като глобалното затопляне. Затова усилията досега са били предимно краткосрочни - проучване и изграждане на нови източници, резервно захранване, реконструкция и рехабилитация на напорни резервоари, на довеждащите водопроводи и т.н. Коритарова призова за обща политическа воля. А и подкани общините да кандидатстват за модернизация на водоснабдяването, като средствата за това били налични.
Според Цанко Цонев, общински съветник в една от общините с голяма водна криза - Павликени, проектната готовност на местните власти е много слаба. Просто няма готови проекти за подмяна на остарялата инфраструктура, коментира той пред "Сега". Причината да се неглижира проблема според него е, че всеки кмет гледа да гради неща, които могат да се видят, пипнат, запомнят от избирателите - площадки, градинки, улици..., а не дълбоко под земята, което няма да донесе чак такива електорални дивиденти. Освен това според него принципно държавата и общините са неподготвени, защото са подценили климата и не са очаквали изчерпване на източниците при доскоро големите обеми.
ГРЪЦКИЯТ НАЧИН
Големи проблеми има и Гърция. Наскоро стана ясно, че гръцкото правителство отпуска 11.5 милиона евро за общини с недостиг на вода. Парите ще отидат за подобряване на водоснабдителните мрежи, довършване на обекти и изграждане на нови хранилища. Изготвя се национален план за справяне с водната криза. Обмисля се и ограничаване на туризма към някои от островите.
