Машините остават предпочитано средство за гласуване в най-големите градове на страната, но в по-малките населени места залагат на хартията. Така изглеждат нещата при първи поглед върху гласуването на балотажа на местните избори, проведен вчера.
Въпросът по какъв начин да се гласува се превърна в тежък политически проблем. Това стана заради скандала, предизвикан от обвинението на ДАНС към зам.-министъра на електронното управление Михаил Стойнов, че е поставил машинния вот в риск. Освен че провокира политическа буря, това доведе до решението на ЦИК да се отмени употребата на устройствата на първи тур. Впоследствие обаче съдът позволи провеждането на машинен вот на балотажа.
В самия изборен ден имаше несгоди с машините – освен обичайните технически дефекти, също и странни случаи, при които избирателят получаваше само една бюлетина, въпреки че беше гласувал в два различни избора, или пък устройството отпечатваше чисто бяла бюлетина. Макар че бяха пределно малко (няколко десетки от близо 6000 машини), такива случаи бяха широко отразени в медиите и е възможно да са стреснали част от избирателите.
София, Пловдив и Варна гласуват машинно
Във вота за кмет на Столична община, който беше спечелен от ПП-ДБ, са участвали общо 364 732 души. Машини са използвали 218 765, което е 60% от гласувалите. Хартията са предпочели 145 947. Тук изненади няма, тъй като мнозинството от столичани традиционно предпочитат да гласуват машинно. Това съотношение се повтаря и в районите на София. В „Младост“, например, при 28 816 гласували машините са предпочели 17 816.
Повечето избиратели са предпочели машинното гласуване и в другите два големи града на страната – Пловдив и Варна. В града под тепетата, където победи ГЕРБ, гласувалите за кмет на общината са 68 965 души. 37 336 избиратели, или 54.1 на сто, са използвали устройствата, за да пуснат гласа си. Във Варна, където изборният успех беше за ПП-ДБ, 45 858 души (53.1 на сто) са гласували машинно от общо 86 320 участвали във вота.
В страната - не чак толкова
В други областни градове е различно. В оспорваната битка в Благоевград, спечелена накрая от ПП-ДБ, участваха 27 261 избиратели, от които машините са предпочели 13 005 (47.7 на сто). В Пазарджик, където също победата беше за десницата, 13 898 избиратели (41.8 на сто) от общо 33 287 гласували са го направили с устройствата. В Шумен, спечелен с огромна преднина от БСП, 42.6% от включилите се във вота граждани са използвали машините (това са 9403 души от общо 22 096). Под половината от избирателите са предпочели машинния вот във Велико Търново – 46.3 на сто (9706 души от 20 958 гласували). В Кюстендил, където разгромяваща победа постигна „Партия на зелените“, те са 35.4 на сто (7985 души от 22 541 гласували).
В кметствата недоверието към машините е по-ясно изразено. В Поповци, Габровско, където надделя местна коалиция около БСП, са гласували 235 души, от които само 58 (24.7 на сто) са избрали да го направят с устройствата. В Мокрище, Пазарджишко, където победата отиде за местната коалиция „Новото време“, са гласували 820 души, като 187 са го направили машинно (22.8 на сто). В Подвис, Смолянско, във вота, спечелен от ДПС, са се включили само 76 души, които до един са предпочели хартията.
Още на първия тур политиците заговориха, че изборното законодателство трябва да бъде прекроено. Със сигурност това ще засегне точно машинния вот. Остава да видим дали политиците, които се възползваха от предизборния скандал – ГЕРБ, ДПС, ИТН, „Възраждане“ и БСП, ще се опитат да извадят окончателно машините от употреба.
