Служебният кабинет подготвя редица промени, които залагат по-високи социални разходи за следващия бюджет и следващото редовно правителство. За разлика от други начинания, като преизчисление на пенсиите и актуализация на бюджета, тези промени засягат актове на Министерския съвет и зависят единствено от това дали времето на служебното правителство ще стигне да ги приеме преди новите министри да встъпят в длъжност. Освен това едва ли ще доведат до съществена бюджетна тежест поради мизерните суми, за които става въпрос.
В последните дни социалното министерство публикува за обществено обсъждане две предложения, които адресират редовните критики от ЕК, че системата ни на социално подпомагане е неадекватна и има нужда от разширяване на праговете за достъп. Предложенията няма да направят помощите адекватни, но поне представляват първо по-съществено изменение от години насам.
Нови прагове за достъп до помощи
Първото предложение променя диференцирания минимален доход, под който се получават помощи от различни категории социално слаби граждани. С това се разширява кръгът от подпомагани хора, който в последните години бе сведен до минимум, но освен това се увеличава и самият размер на помощта, тъй като тя допълва до този праг доходите в домакинството. Въпреки че не увеличава гарантирания минимален доход, който от 2018 г. е замразен на нелепите 75 лв. месечно (запазването му е мотивирано от ограниченията на средносрочната бюджетна прогноза), служебното правителство предлага да увеличи коефициентите, с които той се надгражда за различните категории социално слаби. Тези коефициенти не са пипани от 2005 г.
Според правилника за приложение на закона за социално подпомагане, най-високият праг за достъп до социална помощ е за самотно живеещи пенсионери над 75-годишна възраст. Досега те имаха право на помощи, ако живеят с по-малко от 165% от гарантирания минимален доход, т.е. 123.75 лв. месечно. Ако промените на служебния кабинет видят бял свят, прагът за достъп ще се увеличи на 136.5 лв., като това ще бъде и максималният размер на помощта (ако човек няма никакви доходи). Тъй като минималната и социалната пенсия за старост надхвърлят тези прагове, едва 5078 пенсионери получават социални помощи по данни към края на 2020 г.
Променят се и коефициентите за деца сираци, настанени в приемни семейства и др. категории, включително и минималната подкрепа за деца, които не спазват някое от условията на МС - да имат задължителните ваксинации и да посещават редовно училище. За сирак до 16-годишна възраст максималната помощ и прагът за достъп стават 110% ГМД при 100% сега, т.е. повишават се от 75 лв. на 82.50 лв. За дете, което няма задължителните ваксинации коефициентът се повишава от 30 на 33% (съответно максималната помощ става от 22.50 на 24.75 лв.). По сходен начин се повишават и коефициентите, а съответно и помощта за родители. При тях най-висок коефициент се дава на самотен родител, отглеждащ дете до 3-годишна възраст - сега е 120% (90 лв.), а ще стане 132% (99 лв.).
Системата на социално подпомагане обгрижва най-много деца - 31 049 по данни към края на 2020 г. Безработните, които разчитат на помощи, тъй като са извън сроковете за обезщетения, са 24 335 души. Социални помощи получават и 3056 хора с увреждания.
Тези данни показват, че социалното подпомагане се е свило до малък брой нуждаещи се - 63 518 души, въпреки че според официалната статистика над 1.5 млн. българи живеят под линията на бедността. В същото време предишното правителство превърна минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст в социална помощ, като я увеличи ударно на 300 лв., изравнявайки половината пенсионери по доходи, въпреки много различния им осигурителен принос към системата.
Нова линия на бедност
Другото решение, засягащо социалните разходи, предвижда значително повишение на линията на бедност - от 369 лв. за 2021 г. на 413 лв. за 2022 г. Този показател години наред се ползваше само за сведение и за различни европейски документи, въпреки че е меродавното мерило на бедността. Преди няколко години с него беше обвързана новата финансова подкрепа за хора с увреждания, но в сбърканата политика към бедните това си остава единственото му приложение, а за всички други се прилага няколко пъти по-ниския ГМД.
Миналата година социалният министър Деница Сачева промени методиката за определяне на линията на бедност, като включи в нея право социалният министър еднолично да определя размера ѝ при извънредни обстоятелства. Сачева използва това си право, за да замрази линията, с което помощите за хора с увреждания се увеличиха едва забележимо. Сега служебният кабинет прилага същата възможност с обратен знак - да компенсира това изоставане. За следващата година се предлага размер на линията, определен като адекватен за 2019 г. Увеличението е с 11.9% (44 лв.) при по-малко от 2% миналата година (6 лв.).
Какви помощи ще получават хората с увреждания през 2022 г.:
- хора с над 90% степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност - 235.41 лв. (210.33 лв. сега);
- хора с над 90% увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - 123.90 лв. (110.70 лв. сега);
- хора с над 90% степен на увреждане - 103.25 лв. (92.25 лв. сега);
- хора със 71 до 90% степен на увреждане - 61.95 лв. (55.35 лв. сега);
- хора с 50 до 70.99% степен на увреждане - 28.91 лв. (25.83 лв. сега).
Децата с тежки увреждания получават друг вид подкрепа, като за тях месечната сума е 930 лв. от 2016 г.
