С ново предизвикателство към управляващите излезе президентът Румен Радев. В четвъртък той събра медиите на „Дондуков” 2 за представянето на „проекти за модернизация на България и за прозрачно и ефективно управление”. Предложенията са направени в рамките на срока за обществени консултации по проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България, обявиха в анонса за събитието от прессекретариата на държавния глава.
Всяка страна-членка на ЕС изготвя свой национален план, който да способства за възстановяването от кризата, причинена от COVID-19. Към плановете се прилагат конкретни проекти, за които ще се търси европейско финансиране. Крайният срок за подаване на националните планове пред Европейската комисия е 30 април 2021 г. Нашето правителство обаче даде кратък срок за обществени консултации по българския проект за план – от 30 октомври до 29 ноември 2020 г. - тоест, само един месец.
СРЕЩУ ПОЛИТИКОНОМИЯТА НА ПРЕХОДА
Радев заподозря, че кабинетът „Борисов” цели да наложи свои проекти, с което да предопредели къде ще отидат европейските пари. С този мотив държавният глава се е отказал да се отчете единствено със становище по плана, както се очакваше. А вместо това е решил да предостави на управляващите готови проекти. Това може да се разглежда като поредно предизвикателство на президента към правителството, с което е във фактическа война от началото на протестите през лятото.
„Планът не трябва да се превръща в поредното средство за усвояване на финанси чрез саниране, строителство и покупки. Този план е огромна възможност за модернизацията на България, за преодоляването на стратегически за България предизвикателства”, изтъкна Радев. По думите му, колкото и пари, и усилия да се влагат, от това няма да има полза за българските граждани, докато „не се смени моделът на управление, докато не засилим гражданския контрол върху работата на правителството, докато не укрепим държавността и не пресечем злоупотребите с национални и европейски средства”.
Той определи инициативата си като „стъпка срещу политикономията на прехода да се разпределят и усвояват на тъмно огромни публични средства, без гражданското общество да знае какво става с тези средства”. И добави изцяло политически момент в речта си с прогнозата: „Вярвам, че не след дълго ще имаме правителство, което ще има амбицията да работи ефективно и качествено в интерес на българските граждани, а не на определени бизнес кръгове, правителство, което няма да взима решения за изключително кратко време – в рамките на минути – за милиарди, без достатъчно обосновка.”
КАКВО ПРЕДЛАГА ДЪРЖАВНИЯТ ГЛАВА
Сред презентациите на събитието бяха проект за изграждане на Национален център за наблюдение, контрол и управление, разработен съвместно с учени от Института за космически изследвания към БАН. Чрез него се предвижда да се събира и анализира информация, добита от космически сензори, която да се ползва от държавни ведомства, научни организации и др. Бяха дадени примери, че така може да разкрива незаконно строителство върху дюни, незаконно изсичане на гори.
Друг проект е за изграждане на Мултифункционален младежки образователен комплекс за наука и иновация. Тук авторството е поделено с Асоциацията на българските олимпийски отбори по природни науки. В комплекса ще се осигурява безплатно обучение на млади таланти в областта на природните науки, високи технологии, роботика; подготовка на участниците в международните олимпиади и научни състезания; място за развитие на стратегически технологии и иновации на бъдещето, където ще се срещат образованието, науката и бизнеса.
Останалите проекти са: разширяване на ВЕЦ и ПАВЕЦ мощностите и пълноценно използване на геотермалната енергия за балансиране на електроенергийната система; създаване на Регионална генетично-диагностична мрежа с координационен център по биобезопасност; закупуване на 5 медицински хеликоптера и създаване на система за медицинска помощ по въздуха.
