Във войната, която Централната избирателна комисия (ЦИК) води срещу видеонаблюдението на изборите, се откри нов фронт – в чужбина. Българи в Германия пробваха да въведат такава практика на изборния ден на 4 април. Инициативата им обаче беше мигновено стъпкана от изборните комисари – макар и на цената на поредна жестока кавга помежду им.

За излъчването в реално време на броенето на бюлетините у нас се води съдебно дело. Магистратите обаче отложиха процеса за 14 април, тоест, далеч след края на вота. Това стана заради процесуални хватки на ЦИК и на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Изглежда обаче, че търпението на българите зад граница се е изчерпало. Около час преди края на изборния ден членовете на ЦИК бяха сюрпризирани от новината, че една от секционните избирателни комисии (СИК) в Майнхайм, Германия, е решила да брои на живо бюлетините. Решението е било взето с пълно единодушие. В писмото си до ЦИК българите от Майнхайм уточняват, че ще извършат процедурата без да се снимат лица и лични данни, и да се записват гласове. С други думи, ще спазят изискванията за защита на личните данни.

Кой затъмнява изборния процес

Йорданка Ганчева (избрана от ГЕРБ), която докладва писмото, обяви, че няма правно основание за такова решение, което го прави незаконосъобразно и затова трябва да бъде отменено.

„Имаме решение на СИК, взето с пълно мнозинство. Решението не е в противоречие с никоя норма на Изборния кодекс. Няма и жалба срещу това решение”, възрази колегата й Ивайло Ивков (Реформаторски блок). „Това е опит да се наруши спокойното протичане на процеса по отчитане на изборните резултати”, отвърна Ганчева. И тук се приключи с добрия тон.

„Знам какво мисли колегата и знам какво й е поръчано. Поръчано й е да се следи за затъмняване на изборния процес в чужбина”, нападна я Ивков. След което обясни тактиката на комисията по казуса: „Съдът реши на една инстанция да отмени съвместните указания на ЦИК и КЗЛД, а след това друг представител на ЦИК шиканира делото, а пък трети представител на ЦИК от същата групичка реши да поиска отлагане, без да е съгласувал това с ЦИК.”

Само медиите ли могат да снимат

Това ядоса шефа на ЦИК Александър Андреев (ГЕРБ), който лично се захвана да обясни защо трябва да бъде порицано решението от Майнхайм. Никъде в Изборния кодекс, изтъкна той, не пише, че някой от участниците във вота може да заснема и оповестява процеса на преброяването по отношение на трети лица.

„Ако може някой да го прави, това са единствено средствата за масова информация, защото носят специфична отговорност, носят обективност при отразяването на това, което се случва в изборното помещение по време на броенето”, подчерта Андреев. Това според него доказва, че забрана на видеонаблюдението съществува.

Вместо да успокои дебата, намесата на Андреев го разпали още повече. Шефът на ЦИК тогава прибягна до обичайния си аргумент – че разрешаването на казуса трябва да стане чрез парламента. Той напомни, че БСП и „Воля” са внесли законопроекти в този дух, които обаче не са били приети. „Тези аргументи са абсолютно несъстоятелни. В парламента по хиляди причини може един законопроект да не мине”, отвърна му Ивков.

Германия, Азербайджан и Русия

„Кой ще осигури реда? Това може да предизвика хаос”, намеси се и Димитър Димитров (ГЕРБ). Той обаче допусна политическа грешка като обяви: „Този тип видеонаблюдение се ползва в Азербайджан и в Русия. Само че и в двете страни на практика няма състезателни избори.”

„Хайде бе! Стига сме стигматизирали!”, скочи му внезапно Ерхан Чаушев (ДПС), който иначе досега стоеше настрана от спора. „Никого не стигматизирам. Там видеонаблюдението играе ролята: много сме прозрачни”, отвърна отбранително и неособено ясно Димитров.

На помощ на Ивков се притече Николай Николов (БСП): „Вярно е, че Изборният кодекс не урежда изрично въпроса, но е вярно и че не съдържа изрични забрани. Даже в някои свои текстове по аналогия допуска такава възможност.” Оттук-нататък разговорът затъна в дълбините на правната материя.

Когато всички се наговориха, с мнозинство беше одобрено предложението на Йорданка Ганчева – да бъде отменено решението на секцията в Майнхайм.