Президентът Румен Радев изпраща важно политическо послание, че не одобрява избора на сегашния главен прокурор, че смята организацията на съдебната власт по отношение на прокуратурата за проблематична". Това каза пред БНР политологът доц. Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии във връзка с консултациите при президента за промени в Конституцията. Той прогнозира, че големите партии - ГЕРБ, ДПС, ВМРО няма да подкрепят държавния глава. "БСП е вероятно да застанат зад Радев, но за конституционни промени са нужни големи мнозинства", уточни той. "Не виждам политическо съгласие в парламента за тези промени и затова интерпретирам ходовете на Радев като политически послания", добави политологът.
Според Смилов посланието на президента щеше да е по-силно, ако Радев беше започнал консултациите преди да подпише указа за назначаване на главния прокурор: "Той имаше конституционни основания да забави този подпис. И тогава, започвайки подобни консултации, политическото му послание щеше да отекне по-силно".
В предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" той подчерта, че тези консултации сега изглеждат като извинение за бързия подпис, който Румен Радев положи под рокадата между Иван Гешев и Сотир Цацаров.
Той определи искането на правителството от Конституционния съд да даде интерпретация на фигурата на независимия прокурор като "прехвърляне на горещия картоф". Според Смилов предложението за такъв независим прокурор не може да идва само от прокурорската квота във Висшия съдебен съвет, защото тя почти изцяло е под контрола на главния прокурор: "Така че да се очаква от него да дойде предложение за независим кандидат, не е удачно. Най-малко такова предложение трябва да идва от пленума на ВСС". Очакванията на политолога са от КС да дойдат достатъчно насоки за решение.
"Проблемът в нашия конституционен модел е, че не успяваме да създадем независими институции. Те имат формалните гаранции, но яко се вгледаме в дейността им, ще видим, че тя е доста проправителствена и се отклонява в посока на силните на деня. Това е сериозен политически проблем, който не може да се реши само с институционални мерки, а трябва да се запитаме и за политическата култура на основните политически играчи", обобщи политологът.
