Започналото преустройство на едно от най-красивите и емблематични здания в центъра на София – т.нар. Банкерска сграда на ул. „Иван Вазов“ №1 на ъгъла с ул. „Г.С. Раковски“, предизвиква недоволството на столичани. Реконструкцията върви от няколко дни. В социалните мрежи могат се прочетат множество критики затова, че на собствениците е позволено да правят изменения по покрива с цел да се оформи мансарден етаж. С разрешение за строеж, издадено на 2 юли м.г., главният архитект на София Здравко Здравков позволява компанията „БСПФ България“ да извърши „промяна на наклона и вида на покрива на съществуваща сграда“. Фирмата е част от инвестиционната група „Блек сий пропърти“ и е свързана с варненския холдинг „Химимпорт“. Преди около 5 г. „БСПФ България“ купи Банкерската сграда от „Уникредит Булбанк“ срещу 10,5 млн. евро.
Най-честите коментари са, че решението на Здравков и предходните съгласувателни становища на Министерството на културата и Националния институт за недвижимото културно наследство са грешки, които за пореден път ще нанесат щети по облика на София. „Ще се наруши целият архитектурен ансамбъл, защото ще се яви денивелация между корнизите на двете съседни сгради“, коментира един от недоволните. "Това са знакови, красиви сгради и всяка непремерена намеса би могла да ги погуби", гласи друго мнение.
Преди дни кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков, на чиято територия се намира Банкерската сграда, съобщи във "Фейсбук", че е поискал информация какво точно предвижда проекта на инвеститора. По-късно от "Средец" допълниха, че такава е била отказана. Трайков коментира още, че районната администрация не е имала никакви правомощия да се намеси в започналите промени в подпокривното пространство. „Сградата е паметник на културата и правомощията за разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти са изцяло на главния архитект на Столична община, като проектите задължително минават първо през съгласуване с Министерство на културата и НИНКН. Разрешителното за строеж не е минавало през район „Средец“ за съобщаване, тъй като законовите разпоредби не го изискват“, написа районният кмет.
Недоволство от искането подпокривното пространство на сградата да се префасонира се появиха още през 2019 г., когато се разбра за плановете на собственика и за одобренията от бившия министър на културата Боил Банов и от бившия шеф на НИНК Даниела Джуркова. „Това, че сградата не трябва да се променя, защото е паметник на културата, означава ли, че не трябва абсолютно нищо по нея да се пипне и трябва я оставим, дори да не я поддържаме?“, попита Джуркова. Банов и НИНК посочиха като причина да одобрят проекта това, че виcoчинaтa нa cгpaдaтa нямало да ce пoвиши, че нe се пpeдвиждa намеса във фасадата й, както и че нямало да има промяна нa пpeднaзнaчeниeтo на имота.
Ведомството на Банов, НИНК и главният архитект на София дават зелена светлина за намесата, въпреки че срещу нея се обявява и българската секция на ИКОМОС- международната организация за паметниците на културата и забележителните места. Председателят Габриела Семова е изпратила становище до Банов, до Йорданка Фандъкова и до Здравков, че ИКОМОС е против. "Цялата процедура по обявяване на „предложението“ предизвиква дълбоко възмущение, защото според Закона за устройство на територията с РУП (Работен устройстен план) не може да се променят предвидените в действащия ПУП характер и начин на застрояване (увеличена етажност с мансарден етаж). С въпросното предложение и още повече с издаденото съгласувателно писмо от МК в отклонение от Закона за културното наследство и ЗУТ се цели промяна на обемно-пространствените и основни естетически характеристики на сградата и нейния акцент - купол в покривното пространство. Променя се стилът и визията на сградата (в представения проект нарочно са допуснати неточности в графичното й оформление), при това в ущърб на архитектониката и изявата на обемно-пространствените и композиционни компоненти и съотношения. Куполът ще бъде грубо приклещен от нехарактерните мансардни колажи. С предложението височината на сградата над основния корниз се увеличава с 2.72 м. Не са отчетени конструктивните проблеми, които биха възникнали, предвид няколко надстроявания в историческото й развитие", се казва в становището.
От компанията „БСПФ България“ ЕАД изпратиха становище до "Сега", че реконструкцията на сградата ще запази изцяло нейната историческо културна наследствена стойност. "Противно на цитираните твърдения, целта на реконструкцията е да се възстанови автентичния й облик, наклона и вида на покрива на сградата в максимално близък до първоначалния му вид от 1912 г...Шестият подпокривен етаж е съществувал през всички години от надстрояването на сградата и в тази връзка е важно още веднъж да отбележим, че няма да бъде изграждан допълнителен етаж на сградата. Съществуващата и днес покривна конструкция е проектирана така, че подпокривният етаж да е с пълноценни функции, както е било предвидено при построяването на сградата... В допълнение към това реконструкцията е важна и от гледна точка на премахване на външните климатици, които нарушават фасадата на сградата и които наследихме при придобиването", се казва в него.
Банкерската сграда е построена за банка на три етажа през 1912 г. по проект на известния архитект Никола Лазаров. По-късно друг прочут архитект - Георги Фингов, печели конкурс и я надстроява с два етажа. В нея е бил работният кабинет на банкера Атанас Буров. През 1978 г. сградата получава статут на недвижима културна ценност с национално значение. До началото на 90-те години на ХХ век там беше софийският клон на ДСК, а после емблематичното за София здание стана притежание на "Уникредит Булбанк". Както вече стана дума, впоследствие банката го продаде на "БСПФ България".
