Хвалбите на Народния съд не са защитени от принципа за свободата на словото. Това става ясно от решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от днес. С него се отхвърля жалбата на Валери Жаблянов от БСП, който се опита да осъди България, след като беше махнат от поста зам.-председател на парламента през 2018 г.
Когато бъде преведено на български, решението на Страсбург може да послужи за кратък курс на поведение на депутатите от "Възраждане", а и на радиоводещия Петър Волгин, който също открито възхвалява трибунала и дори беше даден на съд за това.
Жаблянов беше свалян от поста, който заемаше в 44-ото Народно събрание с гласовете на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и "Воля". БСП гласува против, а ДПС не участва във вота.
Неговото изказване, представяйки позиция на БСП, че "Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие" беше основният аргумент за махането му. Другото основание беше, че на 1 февруари се опита да осуети минутата мълчание за жертвите на тоталитарния режим с изказване от трибуната срещу договора за приятелство с Македония.
БСП опита да оспори това решение пред Конституционния съд, но той прие, че поведението на Жаблянов противоречи на Конституцията и на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, с който се осъжда "безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд".
Така казусът беше отнесен до Страсбург. Междувременно Жаблянов остана депутат до края на мандата на 44-ия парламент, но напусна групата на БСП и стана независим.
Страсбург прави подробен преглед на т.нар. Народен съд. Цитира се решение на Конституционния съд, в което се обяснява, че "народният съд" не е бил съд, а "извънреден трибунал, чийто членове са били хора без правна квалификация" и който е действал съгласно "обвинения, повдигнати дори срещу хора, които вече са починали". За Конституционния съд решенията на този трибунал "не могат да се характеризират като съдебни решения", тъй като те не са отговаряли на изискванията за справедлив процес.
Открит е въпросът дали отстраняването на Жаблянов от поста му представлява намеса в правото му на свобода на изразяване. Но това изобщо няма нужда да се изследва, тъй като отстраняването му е било оправдано, казва Страсбург.
Европейската конвенция за правата на човека регламентира, че упражняването на свободата на словото, "доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието".
Страсбург припомня, че в България "Народният съд" неразривно се свързва с репресиите, извършвани от комунистическия режим. "От това следва, че всяко категорично и цялостно оправдание на този съд може да се разглежда като противоречащо на основните ценности на Конвенцията за правата на човека", се казва в решението.
Изявлението на Жаблянов, направено от името на политическа партия, която е приемник на партия, носеща значителна отговорност за създаването и функционирането на "Народния съд", се равнява на категорично и цялостно оправдание на този трибунал, без никакво признание, че той е бил създаден и е работил в нарушение на основните изисквания за справедлив процес и е произнесъл хиляди произволни присъди и присъди на политически опоненти, много от които са довели до незабавни екзекуции. Изявлението не е направено спонтанно, то е било в писмена форма, тоест формулировката изглежда умишлена, казват още магистратите. Затова според тях то не заслужава повишената защита, която обикновено се предоставя на изразяването по въпроси от обществен интерес.
Депутатите имат по-голяма защита. Но все пак тази свобода носи със себе си "задължения и отговорности" и не е абсолютна, посочва още ЕСПЧ. Изявления на парламентаристи, които са в противоречие с демократичните ценности, заслужават малка защита, ако изобщо заслужават защита. "Въпреки че тези "задължения и отговорности", разбира се, не изключват всякакво обсъждане на деликатни или чувствителни въпроси, все пак е изключително важно за политиците, когато се изразяват публично, да избягват коментари, които биха могли да насърчат нетолерантност, и да бъдат особено внимателни в защитата на демокрацията и нейните принципи", се казва още в решението.
