Близо две години след като постанови, че е недопустимо да се събират системно отпечатъци и образец от ДНК при извършване на полицейска регистрация, Съдът на Европейския съюз (СЕС) заяви, че МВР трябва да провери и докаже, че във всеки конкретен случай има "абсолютна необходимост“ да снеме биометрични данни.

Днешното решение на съда в Люксембург е задължително за всички институции и граждани в България и МВР трябва да съобрази практиката си с него и да гарантира, че снема пръстови отпечатъци и иззема образец от ДНК само когато това е абсолютно необходимо.

Решението е постановено по въпроси на съдията от Софийския градски съд (СГС) Иво Хинов, които се породиха след произнасянето на СЕС в началото на 2023 г., пише "Лекс".

Тогава Съдът на ЕС постанови, че националното законодателства не може да предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на хората.

Според българското законодателство и преди, и след решението на СЕС от 2023 г., всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер. Ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, формално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци.

След решението на СЕС от миналата година, че трябва да е налице "абсолютна необходимост" за събиране на образец от ДНК и пръстови отпечатъци, съдия Хинов, който трябва да се произнесе по искане за принудителна полицейска регистрация на обвинена за данъчни престъпления, най-общо попита съда в Люксембург как може съдът да провери, че има такава "абсолютна необходимост", при положение че не разполага с преписката по наказателното дело.

И днес получи отговор от СЕС, че работа на МВР е да докаже тази абсолютна необходимост във всеки конкретен случай.

Последният публично известен пример за отказана полицейска регистрация е с бизнесмена Пламен Бобоков.

През 2013 г. някогашният вътрешен министър Цветан Цветанов също отказа да бъде регистриран, когато бе обвиняем по няколко дела. От полицията му съставиха акт за неизпълнение на разпореждане, който той обжалва и съдът го отмени. Разпоредбите, на които Цветанов отказа да се подчини, твърдейки, че нарушават Конституцията, бяха подписани от самия него в качеството му на министър. Покрай скандала с отказа на Цветанов да бъде вписан в масивите на МВР стана ясно, че там липсват и други обвиняеми - Сергей Станишев, Емилия Масларова, Раиф Мустафа, Николай Цонев, Валери Цветанов, Волен Сидеров, Фидел Беев и др. И досега не е ясно дали МВР прилага наредбата за всички, или има привилегировани обвиняеми, които не влизат в регистрите му.