Дни след като Съдът на ЕС (СЕС) нареди на МВР да спре безразборно да събира отпечатъци и ДНК от обвиняеми, последва и отказ на Софийския градски съд по искане за принудителна полицейска регистрация, фотографиране, дактилоскопиране и вземане на образци за ДНК профил на обвиняема. След произнасянето на СЕС тепърва предстоят много подобни откази.
Съдия Иво Хинов всъщност е магистратът, който чрез запитвания до СЕС получи отговори, че изискването на българския закон всички обвиняеми за престъпления от общ характер да преминат през полицейска регистрация гази европейското право. Съдът в Люксембург постанови, че МВР е длъжно да доказва, че има абсолютна необходимост за снемане на биометрични данни във всеки конкретен случай. Съдът не може да осигури тази преценка вместо МВР, каза още СЕС. За делото на съдия Хинов разказва "Лекс".
Магистратът се произнася по искане на ГДБОП да даде разрешение за принудителна полицейска регистрация на жена, обвинена през 2011 г. за член на организирана престъпна група за извършване на престъпления с користна цел. Тогава тя е отказала да бъде дактилоскопирана, фотографирана и да бъдат иззети образци от нейната ДНК.
В определението, с което отказва да разреши принудителната регистрация на жената, съдия Хинов посочва, че приложимите правни норми са в Закона за МВР и Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. "Налице е сигурност, че националният закон, както е формулиран, не съответства на правото на ЕС", мотивира се съдията.
Не е достатъчна общата формулировка в закона, че данните се събират за противодействие на престъпността, нито нещо в искането на ГДБОП сочи за измеренията на необходимостта от тази регистрация.
След това СГС анализира двете решения на СЕС. Те изискват за принудителното събиране на биометрични и генетични данни да са налице достатъчно доказателства за виновност относно деянието, за което лицето е привлечено като обвиняем. Също така е нужен достъп до съд, пред който обвиняемият да може да предяви възраженията си както за това дали е имало достатъчно доказателства, така и дали са били налице останалите основания и предпоставки за принудителната му полицейска регистрация. Този достъп до съд е възможно да бъде осъществен и в последващ момент – след като съдът даде разрешението за принудителна регистрация, прие СЕС.
"Следователно в този аспект националният закон не отговоря на правото на ЕС, доколкото в съдебната фаза на наказателното производство предметът на делото не включва преценка дали правилно и законосъобразно е била осъществена полицейската регистрация; а също така липсва възможност да се обжалва даденото от наказателния съд разрешение пред административен съд, още по-малко са предвидени достатъчно ефективни гаранции, свързани с правомощията на този съд да извърши цялостна проверка на законосъобразността на регистрацията", заявява съдия Иво Хинов.
Той посочва, че в случая на жената, за която се иска принудителна регистрация, въпреки празнотата в закона служителят на ГДБОП не е извършил по своя инициатива преценка за абсолютна необходимост от събирането на данните ѝ. "Тези два порока – в правната регулация и във фактическата липса на дължимите преценки – са от такова естество, че не позволяват на съда да извърши за първи път и самостоятелно тази преценка вместо компетентния полицейски орган. Поради което и искането не е основателно", посочва съдът.
