Правилата, по които се извършва полицейската регистрация, противоречат на Конституцията. Те погазват правото на лична неприкосновеност и правото на защита и предвиждат формален и непълноценен съдебен контрол. Това казва главният прокурор Иван Гешев в становище до Конституционния съд (КС), по делото срещу текстовете от Закона за МВР, които регламентират полицейската регистрация, разказва "Лекс".
Законът за МВР казва, че полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. За целите на регистрацията се вземат данните от личната карта на лицето, то се снима, снемат му се отпечатъци и се изземат образци за ДНК профил. При отказ за дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил полицейският орган иска разрешение от съда. И ако го получи, тези действия се извършват принудително.
Единственият критерий за извършване на полицейска регистрация е лицето да е привлечено като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер. Няма предвидена възможност за преценка на вида на престъплението, нито с каква обществена опасност е човекът. Освен това за тази полицейска регистрация няма предвиден контрол от независим орган. Ако човекът не се съгласи, въпросът се отнася към съда. Но обвиненият не участва по делото, а съдът проверява само формалните основания - дали има повдигнато обвинение и искане за полицейска регистрация. Тази законова уредба не съответства на Конституцията, обяснява Върховният административен съд, който отнесе въпроса до КС.
В становището си Гешев изтъква, че макар да е насочена към основен субект на наказателното производство – обвиняемият, и да са предвидени задължения за органите на досъдебното производство във връзка с осъществяването ѝ, полицейската регистрация е извънпроцесуална дейност. И констатира, че целта ѝ не дефинирана в закона, а в наредбата е формулирана абстрактно като "защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред".
Главният прокурор се спира на нормативните празноти при полицейската регистрация – няма уредба за реда, по който съдът разглежда делото за принудителна регистрация и въз основа на какви факти следва да обоснове решението си. Няма изисквания за формата и съдържанието на искането на полицията до съда за разрешаване на принудителна регистрация, както и задължение за предоставяне на делото. Гешев изтъква и друг сериозен пропуск - нито в закона, нито в наредбата, е предвидено участие на лицето, спрямо което се иска разрешаване на принудителна полицейска регистрация, в производството пред съда, както и възможност за обжалване на решението, с което е разрешена.
"Полицейската регистрация по своята същност и характер представлява намеса в правото на лична неприкосновеност на гражданите", пише Гешев. Той изтъква, че неприкосновеността на личния живот на гражданите е ценност от най-висш конституционен порядък и за да бъде ограничена, трябва да бъдат следвани основни стандарти - ограничението да е уредено в закон, да е насочено към обезпечаване на съществени конституционно признати блага (т.е. да е оправдано от легитимна цел), да е съразмерно на съществуващата опасност на обекта на защита, както и да е осигурен достъп до ефективен съдебен контрол върху прилагането му", пише още главният прокурор. Той се позовава и на Европейската конвенция за защита правата на човека, както и на серия решения на КС.
ЗА и ПРОТИВ
Любопитно е, че зам.-главният прокурор и директор на националното следствие Борислав Сарафов е пратил точно обратната позиция до КС - според него атакуваните текстове от Закона за МВР не противоречат на Конституцията. Срещу искането на върховните съдии е и становището на Министерския съвет, както и това на вътрешния министър, показва проверка на "Сега". Съюзът на съдиите също застъпва позицията, че атакуваните разпоредби имат смисъл и не трябва да бъдат отменяни, макар и да се нуждаят от прецизиране.
По този казус БХК и главният прокурор са на едно мнение - полицейската регистрация в този й вид противоречи на основния закон.
