Принудителната полицейска регистрация, която не подлежи на съдебен контрол, нарушава принципите на правовата държава. Според Конституцията държавата гарантира достойнството и правата на личността и правото на защита. Тези норми от основния закон са погазени с уредбата в Закона за МВР на задължителната полицейска регистрация, смята Върховният административен съд (ВАС). Затова върховните съдии Румяна Борисова, Красимир Кънчев и Таня Дамянова сезират с казуса Конституционния съд. Това спира и делото срещу текста от наредбата за принудителната регистрация, което виси във ВАС по жалба на адвокат Николай Баташки. 

Законът за МВР казва, че полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. За целите на регистрацията се вземат данните от личната карта на лицето, то се снима, снемат му се отпечатъци и се изземат образци за ДНК профил. При отказ за дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил полицейският орган иска разрешение от съда. И ако го получи, тези действия се извършват принудително.

Единственият критерий за извършване на полицейска регистрация е лицето да е привлечено като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер, обяснява ВАС. Няма предвидена възможност за преценка на вида на престъплението, нито с каква обществена опасност е човекът. Освен това за тази полицейска регистрация няма предвиден контрол от независим орган. Ако човекът не се съгласи, въпросът се отнася към съда. Но обвиненият не участва по делото, а съдът проверява само формалните основания - дали има повдигнато обвинение и искане за полицейска регистрация. Тази законова уредба не съответства на Конституцията, обяснява ВАС защо сезира КС. 

Отказ

На практика в момента дори и със съдебно разрешение няма как да бъде направена полицейска регистрация, ако някой откаже. Последният пример е с бизнесменът Пламен Бобоков. През 2013 г. някогашният вътрешен министър Цветан Цветанов също отказа да бъде регистриран, когато бе обвиняем по няколко дела. От полицията му съставиха акт за неизпълнение на разпореждане, който той обжалва и съдът го отмени. Разпоредбите, на които Цветанов отказа да се подчини, твърдейки, че нарушават Конституцията, бяха подписани от самия него в качеството му на министър. Покрай скандала с отказа на Цветанов да бъде вписан в масивите на МВР стана ясно, че там липсват и други обвиняеми - Сергей Станишев, Емилия Масларова, Раиф Мустафа, Николай Цонев, Валери Цветанов, Волен Сидеров, Фидел Беев и др. И досега не е ясно дали МВР прилага наредбата за всички, или има привилегировани обвиняеми, които не влизат в регистрите му.

Последици

Сезирането на КС може да има ефект много преди той да се е произнесъл дали разпоредбите в Закона за МВР противоречат на основния закон - още от момента, в който той приеме делото за допустимо. Ако това се случи, няма да може на основание на атакуваните пред КС текстове от ЗМВР да се извършва полицейска регистрация, обяснява "Лекс".