Медия без
политическа реклама

Съдът нареди на Гешев да публикува тайните си актове

Главният прокурор крие инструкциите си към подчинените му магистрати

Прокуратурата е осъдена по най-малко 9 дела за отказ на обществена информация.
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Прокуратурата е осъдена по най-малко 9 дела за отказ на обществена информация.

Българският хелзинкски комитет (БХК) окончателно осъди прокуратурата, заради отказа ѝ да предостави достъп до актовете на главния прокурор Иван Гешев, съобщиха от неправителствената организация, която се позовава на решение на Административен съд - София-град.

Става въпрос за действащите инструкции и указания на главния прокурор, които се издават на основание на Закона за съдебната власт. Тези актове съдържат правила, засягащи пряко правата на граждани и адвокати, но въпреки това са достъпни единствено за прокурорите. Няколко от тези "тайни" инструкции са от голяма важност.

Такова е указанието, което регламентира критериите, по които се преценява дали държавното обвинение да участва в административни дела. С други думи, дали и как да се намеси прокуратурата, когато е нарушен важен обществен интерес, въпреки че няма извършено престъпление. Това засяга значими дела като тези за незаконни строежи върху плажове, в паркове, край водоеми, замени и продажби на общински и държавни имоти, изсичане на гори, замърсяване на реки и въздуха.

Друго тайно указание урежда как главният прокурор ръководи контролната дейност в прокуратурата – организационните или дисциплинарни мерки срещу прокурори, както и оценката за работата на административните ръководители. Държавното обвинение крие също как се урежда случайното разпределение на преписките и дали има издаден за това акт на главния прокурор.

В съдебното решение на АССГ мотивите на прокуратурата да не даде достъп до актовете на Иван Гешев са определени като "противоречиви и взаимно изключващи се". В отказа се посочва, че тези инструкции не са публикувани, защото "не могат да засегнат пряко правата и интересите на трети лица".

В същото време обаче се изтъква, че оповестяването на тези актове "не само би засегнало правата на конкретни участници в наказателното производство, но би повлияло отрицателно на упражняването на обвинителната функция в досъдебното производство като цяло".

Отказът за достъп до информация е подписан от зам.-главния прокурор Красимира Филипова. Според нея някои актове на Гешев "по дефиниция предполагат ограничена публичност с оглед ефективното им прилагане и постигане на целите за издаването им (защита на застрашени лица, организация на работата във връзка с прилагането на СРС, реакция при особено тежки произшествия)". Филипова е на мнение, че достъпът до тях може да бъде ограничаван "не само при наличие на нормативни критерии за това, но и с цел да се защитят законни интереси на гражданите, в това число обществения интерес като цяло, както е в настоящия случай".

 

НЕПРОЗРАЧНОСТ

От началото на мандата на главния прокурор Иван Гешев БХК е подал девет заявления за достъп до обществена информация – осем от тях до главния прокурор и едно до административния ръководител на Софийската районна прокуратура. По исканията бяха получени десет отказа за предоставяне на информация, в резултат на което бяха заведени съдебни дела. Девет от тях БХК спечели окончателно. Присъдени са и общо 3610 лв. съдебни разноски. Едно от делата е висящо, отчита неправителствената организация.

"Сега" също се сблъсква с липсата на прозрачност в работата на прокуратурата. Зам.-главният прокурор Красимира Филипова отказа да предостави сравнителноправния анализ, на който стъпват идеите за промени в НПК. (Прокурорският законопроект предвижда увеличаване на сроковете за използване на специални разузнавателни средства; определени случаи, в които наказателните дела не стигат до трета инстанция; намаляване на броя на поемните лица, които следят как разследващите вършат работата си. Повече за предлаганите промени вижте тук: Прокуратурата пое курс към пълен произвол)

Съдът обяви, че работата на прокуратурата не е работа на гражданите. Както и че интерес към дейността на тази институция може да имат само пряко засегнатите от дейността ѝ - т. е. обвинените в престъпления.
Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата