В момента в България се обучават над 30 украински военни. Те учат английски език в София и Варна. Това обяви военният министър Тодор Тагарев в предаването "Лице в лице" по Би Ти Ви. Той не конкретизира посоката на обучение, но вероятно става дума за пилоти и инженерен състав.
Само преди няколко седмици Тагарев изненадващо обяви, че България ще обучава украински пилоти и техници за F-16. Самата България обучава свои пилоти в САЩ, за да бъдат лицензирани за работа с американските изтребители, първите от които трябва да пристигнат през 2025 г. Тагарев обясни, че с подписването на договора за покупка на първите 8 самолета F-16 страната ни е поела ангажименти за сътрудничество и така е станала част от т.нар. "коалиция F-16". Изявлението му дойде тогава от Брюксел, където участва на заседание на военните министри от НАТО.
"Заедно с договора за покупката на F-16 има подписани договори за индустриално сътрудничество. От тях има един, за който отговаря МО, той е за капацитет за подготовка на инженерно-технически кадри за обслужване на самолетите. Тук се присъединихме към неформалната коалиция F-16, като предложихме да обучаваме украински пилоти и инженерно-технически състав - първоначално на английски език", обясни тогава министърът. Очевидно Тагарев казва индиректно, че това е вече в ход.
Той посочи, че е вариант да обучаваме и украински войници, като посочи, че може да обучаваме бойни санитари. Военният министър подчерта, че в Унгария и Полша сме изпратили наши военни, които да обучават украински военнослужещи.
Сега Тагарев даде да се разбере и, че българските военни се готвят да изхарчат и вложат над 18 млрд. лв. за оръжия и инфраструктура. Само ден по-рано Министерският съвет прие решение за одобряване на „Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г." на закрито заседание. Тя ще бъде предложена за приемане от Народното събрание.
Програмата е разработена в изпълнение на Управленската програма на правителството, одобрена от подкрепящото мнозинство, както и в изпълнение на решението на Народното събрание от 31 януари 2023 г., с което се възлага на правителството да изготви всеобхватна и финансово обоснована програма за инвестиции в отбраната до 2032 г. При разработването ѝ са взети под внимание процесът на отбранително планиране в НАТО и развитието на военните способности на Европейския съюз. Отчетени са и предварителните уроци от войната в Украйна.
С приемането на Програмата от Народното събрание ще бъде зададена цялостна интегрирана рамка на капиталовите разходи и основните дългосрочни инвестиционни направления за постигане на набелязаните цели, свързани с неотложното превъоръжаване на Българската армия, както и на ред, предвидимост и прозрачност в разходването на капиталовите средства.
Приложението към Програмата представя основните направления за инвестиции до 2032 г. с прогнозна стойност над 100 млн. лв., подредени по приоритет за финансиране. Това са обявените вече проекти за придобиване на: основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните формирования от Сухопътните войски; нови трикоординатни радари; брегови противокорабни ракетни комплекси; зенитно-ракетни комплекси със среден/голям обсег на действие; ракетна система за залпов огън с повишена мобилност и 155 мм гаубици. Включени са и проекти за придобиване на бойни вертолети; противоминни кораби; ракетни катери, както и за осигуряване на комуникационно-информационната поддръжка (КИП) на многонационален щаб на дивизия в полеви условия; изграждане на система за противовъздушна отбрана на механизирана бригада; разузнаване и наблюдение на земни и морски цели, чрез използване на безпилотни летателни системи от среден и висок клас с ударни възможности; развитие на способности за преодоляване на сухи и водни препятствия. Първите пет инвестиционни направления и три инфраструктурни проекта са с най-висок приоритет и следва да бъдат стартирани и реализирани в най-кратки срокове.
„Предвижда се инвестиция в дронове. Имаме на въоръжение няколко безпилотни летателни апарата. Предвижда се да придобием дронове за разузнаване и за ударни цели“, каза още Тагарев и добави: „През 2024 година може да започнем процедура за придобиване на зенитно-ракетни системи“. По думите му за следващата година се предвижда 2% от БВП да отиде за отбрана, дори малко отгоре – 2,05%. Тагарев подчерта, че има рязък скок на средствата за армията.
Фалстарт беляза делото за смъртната закана срещу Тагарев
Делото за отправената към военния министър Тодор Тагарев закана с убийство, не тръгна днес в Софийския районен съд. Оказа се, че министърът не е редовно призован, а обвиняемият - Григор Димов не е получил обвинителния акт в указания от закона срок. Така първото заседание по делото беше отложено за 16 януари.
Прокуратурата предаде 39-годишния Димов на съд неотдавна, след като през лятото съобщи, че на 4 юли в София Г.Д. се заканил с убийство на министъра, като му изпратил заплашително съобщение на личния му профил в социална мрежа в интернет.
"Ще мреш като куче, Предател, Слава Украйна ли? Като куче без история ще мреш. Нов народен съд идва и ако си мислиш, че ще се отървеш жестоко си се излъгал. По канавките ще изгниете боклуци долни", гласи заплашителното съобщение.
Прокуратурата вече съобщи, че от ГДБОП са установили, че профилът в социалната мрежа, от който е изпратена заканата, е създаден и използван от Г.Д. Мъжът в момента е на свобода срещу подписка. Ако вината му се установи в съда, той може да получи до шест години затвор.
Преди година и половина имаше казус и със закани за убийство срещу бившия премиер Бойко Борисов, както и тогавашната шефка на парламента Ива Митева. Съдът обаче прие, че тези закани са празни приказки, тъй като не са предизвикали страх в двамата.
Заканата с убийство трябва да предизвика основателен страх от осъществяването ѝ в съзнанието на жертвата на престъплението. Наред с това извършителят трябва да съзнава, че отправя такава закана и да има субективна представа, че е възможно да осъществи посегателството, постанови тогава съдът.
Наскоро пък премиерът Николай Денков обяви, че е получил "информация и за сигнал от организацията "Боец" към прокуратурата за действия на конкретни полицаи, които демонстрират симпатии към чужди паравоенни организации, и отправят заплахи към конкретен министър в този кабинет". Известно е, че става дума за Тагарев, но не е известно дали прокуратурата работи по случая.
