"Оня ден чух сирените и спрях. Не застанах чак мирно, но се замислих. Колко жалко, че разни хора са си давали живота и заради такива скапаняци като мен. Но от мен има доста по-скапани хора. И звъннах на един политик да го питам на 1 февруари вият ли сирените за жертвите на комунизма. А това е най-масовото убийство на българи от българи в нашата история. Не вият. А трябва на 1 февруари да вият сирени.", казва известният театрален режисьор Теди Москов пред БНТ 1.
Напоследък той се занимава със студенти от Пловдивския университет. Подбрал ги не по класическия начин за избиране на кандидати за актьори, а ги накарал да напишат есе "Какъв не съм (за радост или за нещастие)". "После ги карах да ми ги прочетат. Доста са талантливи", каза Москов. И сега с тях поставил спектакъл по Нийл Саймън. Москов няма академична титла, но накарал студентите да го наричат Владимир Димитров, "за да не се мъчат да ми викат Майстора".
Москов обобщи, че го възмущава липсата на интерес у младите към всичко ирационално. "Те не знаят какво е идеализъм, жертвоготовност, достойнство. Но пък са чувствителни. Иначе най-много ме притеснява изпростачването на света", каза режисьорът. "Студентите ми не знаеха кой е Чарли Чаплин, нито пък Хитлер, и затова не можеха да оценят сатирата във "Великият диктатор". Но могат да бъдат научени".
"Политически ми прави ужасяващо впечатление, че някакви немного грамотни хора от трибуната на парламента полагат голямо усилие да обидят срещуположния, и то с немного прилични думи. И от спора им не се разбира за какво се карат, те не спорят за България, а спорят - ти колко си тъп, аз колко съм тъп. То винаги е било в нашия парламент така, от освобождението от турското владико-присъствие- робство. Много е обидно, че най-ниският бюджет за култура в света е в България. В Германия 45 милиона евро е бюджетът на един театър за година. А тук е на всички театри заедно за години напред", заключи режисьорът.
