Една достойна актриса се опитва да откаже предложената й роля на възходящ световен диктатор, чието име – дали от омерзение, или от необуздан комедиен живец, така и не може или не иска да произнесе правилно. Но тъй като кадровите игри в театъра загрубяват, тя все пак склонява на компромис, стига в почивките да й разрешат в някой ъгъл да си репетира онова, което най-много обича и което най-добре й се удава – да се прави на Чарли Чаплин. Актрисата е страхотната Мая Новоселска, или по-скоро една от нейните героини в новата политическа сатира на Теди Москов „Дабъ дешил ине“, създадена от него специално за трупата на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен. След софийската премиера на спектакъла пак имаме повод да си спомним, че някой беше нарекъл Мая „Чарли Чаплин в пола“, а и самият факт, че след доста години пауза тя се появява в постановка на Теди, вече е щемпел за специфично качество на това извънстолично заглавие.
В представлението Мая Новоселска се превъплъщава в няколко същности. Първо нахлува на сцената и в кабинета на някакво военно началство като млада доброволка, която иска да й зачислят танк, за да стане истинска „фашкистка“. Да не пропуснем да отбележим, че действието се развива по времето на Третия райх, но в държавата Благария – „земя пълна с благини“. Вещ театрален народопсихолог, Теди Москов веднага е изрисувал вечния комплекс на сънародниците ни да правят мили очи на Големия брат - с времената Големият брат се сменя, но не и навика ни винаги да му „поддакваме“. До степен, че тук на всички мъже безплатно ще бъдат раздадени квадратни мустачки, които да носят, когато излизат. Сатирата на Теди Москов и този път е с вдъхновение от киното: от едноименния филм (To Be or Not to Be, 1942) на големия германски режисьор, натурализиран в Америка – Ернст Любич. Но с адрес тук и сега. Типичният маниер на Теди да провокира с виртуозна игра на думи, каламбури, скечови миниатюри, тук е някак си омекотен, не така злостно саркастичен като в някои други негови спектакли, но постига нещо много добро: „сразява“ злото в света чрез смеха.
Мая Новоселска всъщност няма да изиграе Хитлер. Диктаторът Адолф Кихлер ще бъде Евгени Будинов – другата столична звезда в спектакъла. Неговият възход ще започне с един абсурден изпит по кормуване, който ще отвори апетита му да управлява. Но пък Новоселска ще сложи калпака на друг световен сатрап – Осип Ставалин, и двамата ще имат скандален политически диспут (или деспотичен скандал), докато играят на боулинг с гюле и с бутилки водка и шнапс, вместо с топка и кегли. И ще са готови да погълнат световния океан уж със сламки за коктейли… От един момент нататък Теди Москов сякаш малко изоставя Мая Новоселска да се „изгуби“ в тълпата, но пък дава възможност на Будинов да се развихри в стихията си – шумен, напорист, персонажът му очевидно се чувства свойски в леко „пръдливата“ стилистика на историята. И демонстрира концепцията на режисьора, че идиоти и кретени някак по неведоми пътища успяват да омаят хората и да подчинят множеството.
И все пак „Фтората сФетовна Фойна” в спектакъла ще бъде предотвратена. Защото Адолф Кихлер ще попадне в театъра сред самоотвержена трупа, която е готова да го обезвреди. В нея са артистите от Шуменския театър Янислава Линкова, Валентин Ченков, Светльо Иванов, Борислав Вълов (EI BO), Калин Пачеръзки, Антония Велева, Веселин Бърборков, Росен Караджов. Ще звучи не само монологът на Хамлет; един от асовете на трупата – актьорът Валентин Ченков, ще изпълни и емблематичния монолог на Шайлок от „Венецианският търговец“, който в настоящия театрален контекст стана много актуален покрай спектакъла на Народния театър и участието на Санчо Финци. Тук съжалението на герия на Ченков е това, че вместо да играе висока класика, той трябва да удовлетворява политическите щения на властта.
Артистите ще неутрализират Кихлер не като му прережат гърлото, както от една от сцените може да се очаква, а като го направят за смях, или просто смешен. Такъв, между другото, е и подходът в спектакъла „Хага“, където друг, съвременен диктатор, е омаловажен и „смален“ чрез смеха. Смехът гони страха. След софийската премиера на „Дабъ дешил ине“ самият Теди Москов се обърна към зрителите, споделяйки, че този спектакъл е молитва за мир пред надвисналата угроза от трета световна война. Дори само заради това си намерение спектакълът може да се смята за успял – да говориш с гласа на комедията и сатирата за политическите реалности на днешния ден не е по силите на всеки.
Сценографията на спектакъла е на Димитър Воденичаров, костюмите са проектирани от Адрияна Найденова, музиката е композирана от Антони Дончев. Следващите представления на „Дабъ дешил ине“ са на 27 юни в Шумен в рамките на първото издание на Комедийния театрален фестивал „Тодор Колев“, на 10 юли в Бургас, на 11 юли в Поморие, на 13 юли в Свети Влас, на 23 юли в Созопол.
